Свети Георги (Ритини)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
| „Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου | |
 Стенописът над входа от 1493/1494 година | |
 Местоположение в Катерини | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Ритини |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Китроска, Катеринска и Платамонска |
| Тип на сградата | еднокорабна базилика |
| Изграждане | 1493/1494 година |
| Статут | действащ храм |
„Свети Георги“ (на гръцки: Αγίου Γεωργίου Ρητίνης) е късносредновековна православен манастир в село Ритини, Егейска Македония, Гърция, част от Китроската, Катеринска и Платамонска епархия.[1][2][3]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът е разположен на 2 km североизточно от село Ритини, на скала от планината Фламбуро (Пиерия). От три страни скалата има стръмни склонове, които дават естествена защита. На югозапад, откъдето е най-лесния достъп има изградена защитна стена.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Католиконът на манастира е еднокорабна базилика с дървен покрив, изградена според ктиторския надпис на западната страна в 1493/1494 година.[1][2][3] Килиите са изградени само от южната и западната страна на двора.[3]
Размерите на църквата са 11 m х 5 m без притвора. Височината му варира от 3,75 m на дългите северна и южна стена, до 5,50 m на краищата на фронтона на тесните източна и западна страна. Сградата е вдълбана с 0,30 m в земята. Дебелината на зидарията варира от 0,50 до 0,80 m, като намалява нагоре. Има изпъкнала полуцилиндрична апсида на изток, която съответства на централната ниша на олтара и втора, протезис, отворена в дебелината на източната стена. Храмът е изграден от недялан камък с керамика във фугите. Рамката е подсилена с хоризонтални дървени греди.[3]
Надписи
[редактиране | редактиране на кода]Храмът има три надписа, от които първият е най-старият и се намира в нишата над западната страна на храма. Това е надпис на един ред, изписан с елегантни главни и малки букви в бял цвят, който гласи следното:
| „ | +ΔΕ(ΗCIC) ΤΟỸ ΔΟÝΛ(ΟΥ) ΤΟỸ Θ(ΕΟ)Ϋ ΚΫΡΪΑΚΟỸ ΤΟỸ Λάμπου ἔτει ζβ΄ (1493/94) ἰν(δικτιῶνος) ιβ.[3] | “ |
От надписа се разбира, че ктитор на храма в 1493/1494 година е Киряк Ламбу, известен със ктиторството на храмове в Бел. Като се има предвид местоположението и съдържанието на надписа, може би ктиторът Кириак Ламбу е платил само стенописа на входната ниша.[3]
Вторият надпис се намира вътре в храма, който заема южната част на стената и гласи следното:
| „ | *+ΓΕΩΡΓΗΟC:~ ΑΝΝΕCΤΟΡΙΘΗ ΤΟ ΠΑΡΩΝ ΠΡΟΠΥΛΕΩΝ ΤΟΥ ΑΓΙΟΥ ΚΑΙ ΕΝΔΟΞΟΥ ΜΕΓΑΛΟΜΑΡΤΗΡΟC ΓΕΩΡΓΙΟΥ ΤΟΥ ΤΡΟΠΕΩΦΟΡΟΥ: ΚΑΙ ΑΡΧΙΕΡΑΤΕΒΟΝΤΟC ΚΥΡΟΥ ΑΚΑΚΥΟΥ ΠΕΤΡΑC ΔΙΑ CΙΔ[ΡΟΜΗC ΤΟΥ ΕΝ Μ]ΟΝΑΧΙC ΔΙΟΝΗCΙΟΥ ΠΡΟΗΓΟΥΜΕΝΟΥ [Τ]ΡΙΦΟ[ΝΟC] ΚΑΙ ΤΟΥC ΠΕΡΙΕCΤΩΤ[ΑC] ΚΑΙ ΑΔΕ<Λ> ΦΟΥC∙ ΚΥ[ΡΟΥ …]/ 2 ΚΥΡΟΥ ∙ CẸΒΩ ∙ ΕΠΙ ΕΤΟΥC[3] | “ |
Надписът споменава епископ Акакий Петренски и ктиторите монаха Дионисий и игумена на манастира Трифон.[3]
Третият надпис е на царските двери на храма и реставрираните стенописи съвпадат хронологически с царските двери и царските икони на иконостаса. Датата ζρκζ, появяваща се в надписа, е разчетена като 1618/1619 година.[3]
| „ | ΔΕΙCΙC ΚΕ ΤΟΥ ΔΟΥΛΟΥ/ ΤΟΥ Θ(ΕΟ)Υ ΕΓΝΑΤΙΟΥ ΗΕΡ(ΟΜ)ΟΝΑΧΟΥ ΕΤΟΥΣ ζρκζ[3] | “ |
Патронно изображение от 1493/1494 година
[редактиране | редактиране на кода]В нишата над входа на църквата е изобразен Свети Георги Драконоубиеца на кон и може да е единственото изображение от първата фаза от 1493/94 година, което е придружено от надписа Ο ἍΓΙΟC ΓΕΩΡΓΪΟC ὁ τροπεοφόρ(ο)ς подчертаващ триумфалния и победоносен характер на изображението. Свети Георги е изобразен пред езерото в пълен фас, с наметало, възседнал красив кон с богата опашка, вързана два пъти на възел и носещ на главата корона, инкрустирана с перли. Вижда се как светецът, галопиращ надясно от зрителя, пронизва дракона, който е под формата на тънка дълга змия в краката на коня. Също така до главата на дракона стои принцесата на Лазия в молитва, носеща бродирана лента за глава и роба, докато зад нея се простира ограденият град, където царската двойка се появява на укрепленията.[3]
Стенописи във вътрешността
[редактиране | редактиране на кода]
Интериорът е изписан с ценни стенописи на два пъти, но стенописите са покривани многократно с вар.[1][2] Стенописите са от XVII век и се разгръщат в две зони. Горната включва теми, които обхващат четири различни цикъла, като Дванадесетте празника, Страстите, Житието и Мъченичеството на Свети Георги. В долната са представени светци в цял ръст и дейсис. При консервационните дейности на Девета ефория за византийски старини не е разкрит по-стар слой. В светилището има изображения, свързани с литургичния и евхаристийния цикъл, образи на Богородица и Христос с литургично и сотериологично съдържание, докато в нишата на светилището Света Богородица Ширшя небес е изобразена в полуръст в типа на Влахернитиса. В североизточната страна на светилището в нишата е Христос в гроба, където Христос е изобразен до бедрата, изправен вътре в саркофага и с ръце, скръстени високо на гръдите, а зад него са символите на страстите кръстът, копието и гъбата.[3]
Иконата на Свети Георги от 1852 година е дело на Йоан Самарински и брат му Симо.[4]
Манастирът в миналото е подчинен на Петренската епископия и по време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония е база на гръцките андартски чети.[2]
В 1967 година храмът е обявен за защитен паметник на културата.[5]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 4[6] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Ανάδειξη και προστασία μεταβυζαντινών μνημείων της Πιερίας // Pieria-gr. Посетен на 26 октомври 2014.
- ↑ а б в г Byzantine and Post Byzantine Monuments // Pieria Tourism. Посетен на 2 февруари 2020 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Η Ιερά Μονή Αγίου Γεωργίου Ρητίνης Πιερίας // Ολύμπιο Βήμα, 23 Δεκεμβρίου 2022. Посетен на 22 юни 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 344. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ ΥΑ 4701/3-3-1967 - ΦΕΚ 183/Β/16-3-1967 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-11-28. Посетен на 26 октомври 2014.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 278. (на македонска литературна норма)
