Йоан Китроски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоан Китроски
Ιωάννης Κίτρους
византийски духовник

Религия Православие

Йоан Китроски (на средногръцки: Ἰωάννης Κίτρους, Йоанис Китрус) е византийски духовник от края на XII - началото на XIII век, епископ на Вселенската патриаршия, учен, писател и канонист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

За епископ Йоан почти няма запазени биографически сведения. Той е съвременник на Теодор Валсамон, хартофилакс на Константинополската патриаршия и по-късно патриарх на Антиохия (1185 – 1199). В 1198 година Йоан заема епископската катедра в македонския град Китрос. В 1204 година, след разгрома на Византийската империя от кръстоносците латини от Четвъртия поход, епископ Йоан е изгонен от катедрата си.

„Отговори на Константин Кавасила, архиепископ драчки“[редактиране | редактиране на кода]

Responsionum ad Constantinum Cabasilam excerpta, гръцки ръкопис от ноември 1600 г. Британска библиотека

Йоан е автор на съчинението „Отговори на Константин Кавасила, архиепископ Драчки“ (Ἀποκρίσεις πρὸς Κωνσταντῖνον ἀρχιεπίσκοπον Δυρραχίου τὸν Καβάσιλαν). Под това име съчинението му е издадено в Гръцката патрология[1] и в Атинската синтагма.[2] Първото печатно издание на това съчинение става в 1573 година в сборника на Енимундус БонефидиусΤοῦ ἀνατολικοῦ νομίμου βιβλία γ' / Iuris orientalis libri III“.[3] Съчинението доста рано е преведено на църковнославянски език и влиза в ръкописната Кърмчая книга. В 1650 година съчинението е издадено като 59 глава в Йосифовската Кърмчая под названието „Отвѣты Іоанна священнѣйшаго епископа Китрошскаго къ священнѣйшему епископу Драчьскому Кавасилѣ“.[4] За автор на това съчинение в края на XIX века е смятан не Йоан, а Димитър Хоматиан - на такова мнение е например Алексей Павлов.[5] По-късно съчинението отново се приписва на Йоан Китроски.[6] На отговорите на Йоан се позовава в своята „Азбучна синтагмаМатей Властар.[7] Мануил Малакс в своята известна църковноюридическа компилация „Номоканон“, съставена в 1562 година и широко разпространена в гръцките земи в XVII – XVIII век, включва съчинението на Йоан.

Съчинението на Йоан Китроски се използва в руската старообредческа полемика между поповците и безпоповците – например на него се позовава Иларион Кабанов в „Окръжно послании от 1862 година“.[8] На съчинението на Йоан Китроски се позовава Арсений Уралски в книгата си „Истинност на старообредстващата йерархия против издиганите срещу нея обвинения“.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Patrologia Graeca, CXIX. 1864. с. 959. Посетен на 30 април 2017.
  2. Ράλλη-Ποτλῆ. Σύνταγμα τῶν θείων καὶ ἱερῶν Κανόνων, Τόμος Ε'. Ἀθήνησιν, ἐκ τῆς Τυπογραφίας Γ. Χαρτοφύλακος, 1855. σ. 403. Посетен на 30 април 2017.
  3. Bonefidius, Enimundus. Τοῦ ἀνατολικοῦ νομίμου βιβλία γ' / Juris orientalis libri III. Excudebat Henr. Stephanus, MDLXXIII. σ. 159 - 184. Посетен на 30 април 2017.
  4. Кормчаѧ. Напечатана съ оригинала патріарха Іѡсифа. 1650. Посетен на 30 април 2017.
  5. Павловъ, А. Кому принадлежатъ каноническіе отвѣты, авторомъ которыхъ считался Іоаннъ, епископъ Китрскій (XIII вѣка). // Византийскій временник 1. 1894. с. 493 - 502. Посетен на 30 април 2017.
  6. Православная энциклопедия. Т. XV. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2007. ISBN 978-5-89572-026-4. с. 102 — 103.
  7. Православная энциклопедия. Т. II. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2001. ISBN 5-89572-007-2. с. 63 - 64.
  8. Иларион Кабанов. Окружное послание 1862 года. // Посетен на 30 април 2017.
  9. Уральский, А. Истинность старообредствующей иерархии. Яссы, 1885. с. 9. Посетен на 30 април 2017.
? китроски епископ
(1180 – 1204)
?
     Портал „Македония“         Портал „Македония