Йоан Китроски
| Йоан Китроски Ιωάννης Κίτρους | |
| византийски духовник | |
| Починал | |
|---|---|
| Религия | православие |
Йоан Китроски (на средногръцки: Ἰωάννης Κίτρους, Йоанис Китрус) е византийски духовник от края на XII - началото на XIII век, епископ на Вселенската патриаршия, учен, писател и канонист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
За епископ Йоан почти няма запазени биографически сведения. Той е съвременник на Теодор Валсамон, хартофилакс на Константинополската патриаршия и по-късно патриарх на Антиохия (1185 – 1199). В 1198 година Йоан заема епископската катедра в македонския град Китрос. В 1204 година, след разгрома на Византийската империя от кръстоносците латини от Четвъртия поход, епископ Йоан е изгонен от катедрата си.
„Отговори на Константин Кавасила, архиепископ драчки“[редактиране | редактиране на кода]
Йоан е автор на съчинението „Отговори на Константин Кавасила, архиепископ Драчки“ (Ἀποκρίσεις πρὸς Κωνσταντῖνον ἀρχιεπίσκοπον Δυρραχίου τὸν Καβάσιλαν). Под това име съчинението му е издадено в Гръцката патрология[1] и в Атинската синтагма.[2] Първото печатно издание на това съчинение става в 1573 година в сборника на Енимундус Бонефидиус „Τοῦ ἀνατολικοῦ νομίμου βιβλία γ' / Iuris orientalis libri III“.[3] Съчинението доста рано е преведено на църковнославянски език и влиза в ръкописната Кърмчая книга. В 1650 година съчинението е издадено като 59 глава в Йосифовската Кърмчая под названието „Отвѣты Іоанна священнѣйшаго епископа Китрошскаго къ священнѣйшему епископу Драчьскому Кавасилѣ“.[4] За автор на това съчинение в края на XIX века е смятан не Йоан, а Димитър Хоматиан - на такова мнение е например Алексей Павлов.[5] По-късно съчинението отново се приписва на Йоан Китроски.[6] На отговорите на Йоан се позовава в своята „Азбучна синтагма“ Матей Властар.[7] Мануил Малакс в своята известна църковноюридическа компилация „Номоканон“, съставена в 1562 година и широко разпространена в гръцките земи в XVII – XVIII век, включва съчинението на Йоан.
Съчинението на Йоан Китроски се използва в руската старообредческа полемика между поповците и безпоповците – например на него се позовава Иларион Кабанов в „Окръжно послании от 1862 година“.[8] На съчинението на Йоан Китроски се позовава Арсений Уралски в книгата си „Истинност на старообредстващата йерархия против издиганите срещу нея обвинения“.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Patrologia Graeca, CXIX. 1864. с. 959. Посетен на 30 април 2017.
- ↑ Ράλλη-Ποτλῆ. Σύνταγμα τῶν θείων καὶ ἱερῶν Κανόνων, Τόμος Ε'. Ἀθήνησιν, ἐκ τῆς Τυπογραφίας Γ. Χαρτοφύλακος, 1855. σ. 403. Посетен на 30 април 2017.
- ↑ Bonefidius, Enimundus. Τοῦ ἀνατολικοῦ νομίμου βιβλία γ' / Juris orientalis libri III. Excudebat Henr. Stephanus, MDLXXIII. σ. 159 - 184. Посетен на 30 април 2017.
- ↑ Кормчаѧ. Напечатана съ оригинала патріарха Іѡсифа. 1650. Посетен на 30 април 2017.
- ↑ Павловъ, А. Кому принадлежатъ каноническіе отвѣты, авторомъ которыхъ считался Іоаннъ, епископъ Китрскій (XIII вѣка) // Византийскій временник 1. 1894. с. 493 - 502. Посетен на 30 април 2017.[неработеща препратка]
- ↑ Православная энциклопедия. Т. XV. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2007. ISBN 978-5-89572-026-4. с. 102 — 103.
- ↑ Православная энциклопедия. Т. II. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2001. ISBN 5-89572-007-2. с. 63 - 64.
- ↑ Иларион Кабанов. Окружное послание 1862 года // Посетен на 30 април 2017.
- ↑ Уральский, А. Истинность старообредствующей иерархии. Яссы, 1885. с. 9. Посетен на 30 април 2017.
| ? | → | китроски епископ (1180 – 1204) |
→ | ? |
