Никола Пантушев
| Никола Пантушев | |
| български революционер | |
| Роден |
1880 г.
|
|---|---|
| Починал | 1985 г.
|
Никола (Кольо) Иванов Пантушев Мутафчиев-Баницалията е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Пантушев е роден в 1880 година[4] в серското село Баница. Присъединява се към ВМОРО и става нелегален четник при войводата Георги Радев. С четата на Радев участва в Битката при Баница на 4 май 1903 година, в която загива водачът на ВМОРО Гоце Делчев. По-късно в 1905 година е в четата на Таската Серски и с нея участва в четиричасовото сражение в местността Стъпката край село Ореховец, Сярско.[1]
В 1906 година заедно с войводата Михаил Чаков изравят костите на Делчев от старите гробища на Баница и Пантушев като клисар на църквата „Свети Димитър“ ги скрива и ги пази под олтара. След като Баница остава в Гърция след Междусъюзническата война, в 1913 година се преселва в ксантийското село Коюнкьой, което остава в България. В началото на 1918 година, когато районът на Баница е окупиран от Българската армия по време на Първата световна война, отива в Баница, прибира костите на Делчев и ги предава на Чаков в Ксанти, а след това в София.[1][5]
На 9 март 1943 година, като жител на Неврокоп, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Живее в Горна Джумая като градинар.[3][6]
Умира в Белово в 1985 година.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 395.
- ↑ Животописна бележка // Струмски. Посетен на 19 август 2022 г.
- ↑ а б Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 54.
- ↑ Към 9 март 1943 година е на 63 години.
- ↑ Чаковъ, М. Прибирането коститѣ на великия революционеръ-апостолъ Гоце Дѣлчевъ // Илюстрация Илиндень 5 (6 (46). София, Издание на Илинденската Организация, май 1933. с. 6-7.
- ↑ Керемидчиев, Борис. Някога в Горна Джумая : фрагменти от миналото. Благоевград, 1994. с. 50.
- ↑ Никола Пантушев // Струмски. Посетен на 5 февруари 2022 г.
