Иван Гологанов (полковник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Гологанов.
Иван Гологанов | |
български офицер | |
Портрет от 1936 година | |
Звание | полковник |
---|---|
Служи на | България |
Род войски | Пехота |
Военно формирование | 13-а жанд. дружина 3-та жанд. дружина 18-и пехотен полк 12-и пехотен полк |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | |
Родства | Илия Гологанов (баща) |
Иван Илиев Гологанов е български военен деец, полковник и лидер на Горянското движение.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Гологанов е роден на 17 януари 1899 г. във валовищкото село Крушево, което тогава е в Османската империя, днес Ахладохори, Гърция. Произхожда от големия род Гологанови и е син на възрожденеца Илия Гологанов.
Постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва през 1922 г. с 41-ви випуск и на 1 април е произведен в чин подпоручик. От 1924 г. служи в 13-а жандармерийска дружина, на 6 май 1925 г. е произведен в чин поручик, а от 1927 служи в 3-та жандармерийска дружина. През 1929 г. поручик Гологанов постъпва на служба в 18-и пехотен полк, в чийто редове като 2-ра дружина през 1928 г. се влива 13-а жандармерийска дружина. През 1933 г. Гологанов постъпва в 12-и пехотен балкански полк, а на 3 октомври 1933 е произведен в чин капитан. Женен е за дъщерята на кмета на Видин Бърни Бончев – Магдалена, с която имат едно дете – Любен.[1] Негов внук е музиковедът Жан Гологанов.
През 1933 г. Гологанов завършва Юридически факултет, а от 1935 г. започва неговата военно-юридическа кариера като военен следовател в Софийския военен съд. От 1936 г. е постоянен член на Русенския областен военен съд, от 1937 г. служи като председател[1] в Плевенския военен съд, на 22 декември 1938 е произведен в чин майор, а от 1940 е назначен на служба в Пловдивския военен съд. От 1942 г. Гологанов е прокурор в Шуменския областен военен съд, като на 3 октомври 1942 е произведен в чин подполковник. Впоследствие е прокурор, а по-късно и председател на Плевенския военно-полеви съд. От 1944 г. е юрисконсулт в Дирекция гражданска мобилизация.
След Деветосептемврийския преврат полковник Гологанов се укрива дълго време в София. Осъден е задочно на смърт от т. нар. Народен съд. През 1945 г. оглавява горянска чета в Родопите.[2][1][3] След разбиването на четата му през 1946 г. се прехвърля в Гърция, където с подкрепата на ЦРУ[4] създава Български противоболшевишки легион на народното спасение (1946 – 1949).[5] Шеф е на приемния център за българи емигранти в Драма.[6] След това живее в Париж, където през 1953 – 1955 г. е един от основателите на крило на емигрантската организация Български национален фронт. През 1957 г. се премества зад океана, където отново развива дейност в средите на антикомунистическата емиграция в САЩ и Канада. Разработван е от Държавна сигурност през 50-те години в разработка под името „Палач“. Службата успява да внедри агент към съпругата му.[7] Умира през 1969 г. в Ню Йорк.[8]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1 април 1922)
- Поручик (6 май 1925)
- Капитан (3 октомври 1933)
- Майор (22 декември 1938)
- Подполковник (3 октомври 1942)
- Полковник
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Лазар Гологанов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Илия Гологанов (1810 – 1865) | Теодосий Гологанов (1800 – 1888) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Иван Гологанов (1839 – 1895) | Теодосий Гологанов (1846 – 1926) | Никола Гологанов (1850 – 1913) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Илия Гологанов (1865 – 1910) | Иван Гологанов (1870 – 1908) | Спиро Гологанов (1880 – 1917) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Александър Гологанов (1893 – 1916) | Иван Гологанов (1899 – 1969) | Димитър Гологанов (1901 – 1987) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в д-р Бърни Бончев // Vidin Online. Посетен на 10 февруари 2016.
- ↑ Райкин, Спас Т. Безотечественици (Лични спомени) 1951 – 1963. Политическо пътешествие срещу ветровете на XX век, том IV. София – Москва, Pensoft, 2001. ISBN 954-642-145-6. с. 72.
- ↑ Грънчаров, Ангел. Първите бяхме ние // Point of View. Посетен на 10 февруари 2016.
- ↑ Миновски, Блаже. Македонецот што работел за ЦИА го бунтувал народот против комунистите // Дневник Online, 18 юли 2014. Архивиран от оригинала на 2016-03-10. Посетен на 10 февруари 2016.
- ↑ Офицери, участвали във въоръжена съпротива срещу комунистическия режим // Един завет. Посетен на 10 февруари 2016.
- ↑ Професор Спас Райкин, доайен на българската емиграция в Америка за проклетите въпроси, що никоя емиграция не разреши // Земеделско знаме. 23 септември 2012. Архивиран от оригинала на 2016-02-23. Посетен на 10 февруари 2016.
- ↑ ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.527
- ↑ New York, NY – AncientFaces, Ivan Gologanov (1899 – 1969)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Български полковници
- Български офицери от Македония
- Български юристи от Македония
- Горяни
- Родени в Крушево (Валовищко)
- Четиридесет и първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български общественици от Македония
- Български военни прокурори
- Български военни дейци от Втората световна война
- Осъдени от Народния съд
- Българи в САЩ
- Починали в Ню Йорк
- Гологанови
- Български военни съдии