Исая Серски (XIX век)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския духовник и книжовник от XIX век. За книжовника от XIV век вижте Исая Серски (XIV век).

Исая
български църковен деец
Роден
около 1800 г.
Починал
1880 г. (80 г.)

Религия Православие
Образование Семинария в Халки
Корица на Сказанiе о началѣ и настоящемъ положенiи ставропигиальнаго монастиря Св. Iоанна Предтечи въ Серрескiй епархiи въ Македонiи. С.-Петербургъ, Типографiя и Литографiя А. И. Траншеля, 1864. на архимандрит Исая

Хаджи Исая или Исай е български възрожденски църковен деец в Източна Македония, архимандрит и учител.[1][2][3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1800 година в неврокопското село Търлис. По препоръка на Теодосий Гологанов e определен от Патриаршията за проповедник на неврокопските села. Като стипендиант на манастира „Свети Йоан Предтеча“ край Сяр учи в семинарията на остров Халки. Тук негов учител е Неофит Рилски, който преподава църковнославянски език. През 1851 година се завръща в родното си село и до 1856 година служи, като духовник и учител. Започва да проповядва на български език из Неврокопско. Възстановява местното училище и преподава на български. По-късно е учител в градовете Неврокоп и Сяр. В 1862 година заминава за Русия с монах Дионисий Москов да събират помощи за манастира „Свети Йоан Предтеча“. Оттам двамата през 1865 година донасят много богослужебни книги и учебници. След завръщането си се установява в Неврокоп.

Хаджи Исая е един от първите дейци по възраждането на българщината в Източна Македония. Той активно се включва активно в борбите за независима българска църква. Участва в народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия.[5] През 1873 - 1876 участва в дейността на учителско дружество „Просвещение“. През 1873 година е издигната кандидатурата му за български архиерей на проектираната Неврокопска епархия.

Подържа кореспонденция със Стефан Веркович, който в 1889 година публикува предоставените от архимандрит Исая данни в своя „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“.[6]

Многократно е преследван от гръцкото духовенство и затварян османските власти. Заради патриотичната си дейност през 1876 година е съден от турски военен съд. Хвърлен е в затвора, но успява да избяга. Установява се в село Ковачево, Пазарджишко, където през 1880 година почива в крайна бедност.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 1, София, 1931, стр.92.
  2. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.388.
  3. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.341.
  4. Салгънджиев, Ст. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с. 72-73.
  5. Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокоп и близките му покрайнини. Списание „Македонски преглед“, год. VII, кн. 2-3, София, 1931, стр.139
  6. Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 24.
     Портал „Македония“         Портал „Македония