Никола Димков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Димков
български общественик

Роден
Починал
30 март 1937 г. (77 г.)
Техника
Област Строително инженерство
Корица на второто издание на „Звезда на съгласието“

Никола Стоянов Димков е български инженер и общественик, автор на „Звезда на съгласието“ - проект за за създаване на световна организация за опазване на мира и насърчаване на сътрудничеството между страните, народите и религиите в света.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димков е роден в 1859 година в голямото българско село в Серско Горно Броди, тогава в Османската империя (днес Ано Вронду, Гърция) като трето дете в семейството на видния горнобродчанин Димко Халембаков. Сестра му Екатерина е народна лечителка, майка на видния български лечител Петър Димков. Учи в началното училище в родното си село и в Пловдивската гимназия, която завършва с отличие. В 1880 година е изпратен от директора на Пловдивската гимназия да учи инжерство във Висшия технически институт в Шалон сюр Марн, близо до Париж. Още като студент има редица патенти, някои от които внедрени.

В 1883 година завършва института за три години, вместно стандартните пет. Установява се в Свободна България и работи в Строителния отдел на Министерство на обществените сгради, земеделието и търговията.[1] Участва в проекта за свързване на железопътната линия Виена - Цариград между Вакарел и Белово, където предлага изобретение за предпазване на работниците по влаковите композиции. Установява се в Цариград и придобива известност с проект за автоматично скачване на параходна композиция. В 1909 година е назначен за мирски съветник при Българската екзархия, но си подава оставката.[2] Участва активно в живота на българската колония в града.

С финансовата помощ на състудента си от Париж Стоян Данев открива фабрика за производство на подкови. Жени се за скопянката Екатерина Трайкова.

В разгара на Първата световна война Димков издава книгата „Звезда на съгласието“, в която разработва идеята за създаване на световна постоянна организация, която да се занимава със световната безопасност и научното и културно сътрудничество между нациите. Проектът е отпечан на френски, немски, турски и гръцки език и чрез посолствата в Цариград Димков го изпраща на много държавни и правителствени ръководители, включително и на американския президент Удроу Уилсън, който по-късно излиза със своите известни Четиринадесет точки.

Димков умира в Цариград в 1937 година при автомобилна катастрофа.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Костов, Александър. Инженерството на Балканите. От началото на ХVІІІ век до Първата световна война, София 2015, с. 291.
  2. Дебърски глас, година 1, брой 26, 27 септември 1909, стр. 4.
     Портал „Македония“         Портал „Македония