Свети Димитър (Горно Броди)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.
| „Свети Димитър“ Αγίου Δημητρίου | |
 | |
 Местоположение в Сяр | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Горно Броди |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Сярска и Нигритска |
| Архиерейско наместничество | Сярско |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1835 г. |
| Статут | действащ храм |
„Свети Димитър“ (на гръцки: Ιερός Ναός Αγίου Δημητρίου Άνω Βροντού) е възрожденска православна църква в сярското село Горно Броди, Егейска Македония, Гърция, енорийски храм на Сярската и Нигритска епархия на Цариградската патриаршия.[1]
Църквата е построена в 1835 година според мраморната плоча, на която са изброени и имената на дарителите – Йоан, Атанас и Васил. В архитектурно отношение е трикорабна базилика без купол. Притежава красив резбован иконостас, който според Димитър Кьорнаков е дело на Макрий Негриев.[2] Иконостасът е реставриран през 2008 година.[1]
Васил Кънчов посещава Горно Броди през 1891 година и пише следното за църквата:
| „ | Вътрешността ѝ е красива. Постлана е с мраморни плочи. Темплото, владишкият трон и престолът в олтара са направени от рязано дърво. Резбата трябва да е работена от същите майстори, които са работили в „Св. Иван“. Особено хубаво е изработен престолът. На четири стълбове стои покров, изрязан с най-голямо внимание. Работата е чиста и се забелязва вкус в нея. Иконите носят гръцки надписи.
 В двора на старата църква стои закопана гранитна плоча, която се издига над земята 55 см, широка е 40 см, а дебела 15 см. На едната страна стои следният надпис: [вижте снимката][3] |
“ |
В същата 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Има две църкви: по-голямата „Св. Димитър“ и „Св. Богородица“. Последната е съградена преди 18 години; и в двете четат смесено: български и гръцки.[4] | “ |
В 1894 година българската екзархийска партия получава „Свети Димитър“, а „Света Богородица“ до пълното отказване на селото от Патриаршията остава за гъркоманите.[5]
Към енорията принадлежат и храмовете „Света Варвара“, „Свети Николай“, „Света Богородица Животворящ източник“ и „Свети Дух“.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Ιερός Ναός Αγίου Δημητρίου Άνω Βροντού // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Архивиран от оригинала на 2017-11-15. Посетен на 31 октомври 2014.
- ↑ Ќорнаков, Д. Творештвото на мијачките резбари на Балканот од крајот на XVIII и XIX век. Прилеп, 1986, 182.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970. с. 181. Посетен на 3 ноември 2014.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 836.
- ↑ Баждаров, Георги. Горно Броди. София, 1929. с. 64. Посетен на 3 ноември 2014.
