Атанас Свещаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанас Свещаров
български революционер
фото Димитриос Лиондас, Сяр

Роден
Починал
12 март 1930 г. (83 г.)

Атанас Николов Попвасилев, известен като Свещаров или Свещаря, е български революционер и общественик, Ботев четник, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 февруари 1847 година в серското село Горно Броди, което тогава е в Османската империя, днес Ано Вронду, Гърция. През 1867 г. Свещаров заминава за Света гора, откъдето, през Цариград, отива в Одеса, Русия. Там работи като хлебар, след което потегля за Бесарабия, където научава за сформирането на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Заминава за Влашко, но четата вече е прехвърлила Дунав. За да се препитава, работи в Кюстенджа, Меджидия и село Тополово, Добруджа, а през 1873 година - на строящата се нова жп линия в село Кадиево, Пловдивско. През 1875 година Атанас Свещаров поема за Херцеговина, за да се включи в избухналото въстание, но е задържан в Сърбия и върнат в Румъния. Работи като бояджия в Турну Мъгуреле.[1]

Постъпва в четата на Христо Ботев и от слизане на четата на българския бряг, при Козлодуй, Атанас Свещаров участва във всички сражения. След смъртта на Христо Ботев, Атанас Свещаров, заедно с другаря си Тодор Стоянов от Неврокоп и други четници се отправят към Средна Стара планина. След предателство, двамата заедно с още 40 четници са пленени, оковани и разкарвани по различни краища на България, Сяр, Неврокоп, София. След обща амнистия са освободени в София.[1]

Атанас Свещаров се завръща в Сяр, където отваря българска книжарница и се включва активно в обществените дела. За възстановяването на българско училище в града Свещаров работи с известния учител Петър Сарафов - баща на Кръстьо Сарафов и Борис Сарафов. Свещаров е в основата и на църковната борба в Сяр. При кръщаването на първата му дъщеря - Олга, Свещаров изгонва гръцкия свещеник. За дейността му в Серския революционен комитет на ВМОРО той е преследван - както от турците, така и от гърците. Многократно са правени опити за да бъде убит. Домът му в Сяр става убежище и място за срещи. Там се е състояла и последната среща на Гоце Делчев с дейци на Серския окръг, преди напускането на града от четата му и заминаването ѝ за село Баница.

През 1913 година, след подписването на Букурещкия мирен договор, Свещаров, заедно със съпругата си – Магдалина, и дъщерите – Олга и Катерина, заминава за Пловдив, а по-късно – за освободения Ксанти.

През 1919 година Западна Тракия с Ксанти е окупирана от гръцката армия. Свещаров, отново със семейството си, се изселва в град Станимака, където умира на 12 март 1930 година.

Атанас Свещаров, е носител на три ордена, от които два „За храброст“ – сребърен и бронзов. На името на Атанас Свещаров са кръстени много улици, в различни градове на страната – Асеновград, София, Пловдив, Гоце Делчев и други.[2][3][4][5][6]

Външни източници[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Свещаров - биография

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 242.
  2. Тахов, Г. Двеста и девет хъшовски жития, София, 1996.
  3. Ферменджиев, Н. Ботевите четници разказват, София, 1975.
  4. Отечествен глас, 14 август 1986
  5. Пиринско дело, 29 май 1980
  6. Баждаров, Георги, Горно Броди – местоположение, жители..., София, 1929
     Портал „Македония“         Портал „Македония