Тодор Пиринчилев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Пиринчилев
български революционер
Роден
1837 г.
Починал
13 юли 1913 г. (76 г.)

Тодор Стоянов Пиринчилев е български революционер, Ботев четник.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Пиринчилев е роден в 1837 година в град Неврокоп, тогава в Османската империя. Емигрира в Румъния, където се установява в Гюргево и влиза в средите на революционната емиграция и кръга на Христо Ботев. В 1875 година заминава за Босна и участва като доброволец в сръбското въстание. След това е огняр в мелница край Турну Мъгуреле.[1]

След избухването на Априлското въстание постъпва в четата на Христо Ботев и се качва на „Радецки“ на 16 май. Управлява машинното отделение на кораба. Сражава се на Милин камък, на Веслец и на Околчица. След разгрома се спасява заедно с Атанас Свещаров, но е заловен в Родопите. Затворен е в Неврокоп и Сяр, където е подложен на жестоки мъчения. Амнистиран в 1876 година, заминава за Одеса, Русия.[1]

При избухването на Руско-турската война постъпва доброволец в Руската армия и служи в Тридесет и шести пехотен Орловски полк, с който се сражава на Шипка.[1]

След 1878 година се установява в Лица, Румъния. В 1900 година при избухването на българо-румънския конфликт по повод убийството на Стефан Михайляну е арестуван, лежи една година в затвора и е изгонен от Румъния в България. Установява се в София, а по-късно в Оряхово, където умира.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 123.
     Портал „Македония“         Портал „Македония