Банска укрепена къща

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Банска укрепена къща
Общ изглед на една от ранните бански укрепени къщи, Веляновата къща, 2012 г.
Общ изглед на една от ранните бански укрепени къщи, Веляновата къща, 2012 г.
Местоположение Flag of Bulgaria.svg Банско, България
Изграждане XVIII век – 60-те години на XIX век
Съвременен статут паметници на културата

Банската укрепена къща е характерен подтип българска възрожденска къща, разпространена в строителството в Банско. Обикновено се датира от XVIII век до 60-те години на XIX век, но има и други мнения по датировката ѝ.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според етнографа Стефан Костов плановата схема на банската укрепена къща е пренесена от Италия, по спомени на банскалии. Според Георги Кожухаров оформянето на плановата схема в частта на укрепеното тяло се отнася към Втората българска държава и създаването на банската укрепена къща е резултат от дълго развитие до началото на Българското възраждане. От друга страна Лила Захариева датира изграждането на къщата към XVII – XIV век, а Маргарита Харбова – към началото на XIII век.[1]

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Банската укрепена къща е близка до разложко-чепинската къща (от южната част на жилищната архитектура през Възраждането) по своята планово-пространствена схема. На приземния етаж е разположен подникът, избата и други стопански помещения. Основният пункт, около който се формира горният етаж е дълъг чардак, от който се стига до основната функционална група помещения, сред които са боария, месилник, кашчи и една или повече гостни. Използваеомото подпокривно помещение е образувано от дървени греди, които са поставени „на венец“. Доброто включване в планово-пространствената схема на укрепено камено ядро е най-специфичната характеристика на Банската укрепена къща.[1] Ядрото може да е скривалище в подземието или укрепено помещение на горния етаж, което да се използва при пожар или грабеж.[2]

Градежът на банската укрепена къща е предимно от камък на варова или калова основа, а стените към чардака и част от вътрешните разпределителни стени са с паянтов градеж.[3]

Сред известните най-ранни къщи, характерни представители са Хадживълчовата къща (1746), Хаджирусковата къща (1783), Веляновата къща и други. При тези най-ранни образци укрепеното ядро включва засводено скривалище в приземния етаж (наричано скриовник), преддверие към него и изба.[3]

Укрепеното ядро, известни и като кула, се строи отделно от втората половина на XVIII - началото на XIX век. Въпреки това то продължава да е неделима част от композицията на къщата. Кулата е изградена като противопожарно обезопасена постройка, където се съхранява стока на приземния етаж и има помещения за живеене над него. От този вид са известните възрожденски къщи Тодевата къща (1864), Сирлещовата къща и Кирблаговата кула.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 61.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 61 – 62.
  3. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 62.
     Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония