Свети Илия (Гостун)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.

„Свети Илия“
Карта
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоГостун
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияНеврокопска
Архиерейско наместничествоРазложко
Тип на сградататрикорабна псевдобазилика
ИзгражданеXVIII век
Статутдействащ храм

„Свети Илия“ е възрожденска църква в разложкото село Гостун, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]

Архитектура и интериор[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св. Илия“ е изградена през XVIII век. В архитектурно отношение тя е трикорабна псевдобазилика, без нартекс и емпория. През 1927 година до западната фасада е пристроена камбанария.[1]

Подът на църквата е покрит с големи каменни плочи. Няма амвон и владишки трон. Стените не са изписани.

Иконостасът е дъсчен вуреден,с оригинален кръст от венчилката. Между иконите от първия и втория ред е изписана красива лозница, произхождаща също от XVIII век.[2]

Царските двери и кръжилото са рисувани, полихромирани и с плитка дърворезба и позлатени детайли. Вероятната им датировка е XVIII век. Върху тях е изписано „Благовещение“. Осем от апосторските икони са от XVII – XVIII век. Иконите „Свети Николай“, „Новозаветна Троица“, „Възнесение на Пророк Илия“, „Свети Георги“, „Рождество Христово“, „Христос Всепрощаващ“ и „Разпятие“ са дело на Димитър Молеров и са смятани за негово върхово постижение.[1]

След кражба през 1999 година са съхранени малък брой икони. За съжаление голяма част от иконите, рисувани от Димитър Молеров са изгубени.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 227.
  2. а б Пенчева, Жана, Марков, Васил, Костадинова, Петя. Християнски храмове от Югозападна България. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0283-5. с. 173-174.