Велянова къща

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Велянова къща
Общ изглед в 2012 г.
Общ изглед в 2012 г.
Map of Bansko.png
41.8355° с. ш. 23.4883° и. д.
Местонахождение в Банско
Вид жилищна сграда
Местоположение България Банско, България
Изграждане XVIII - XIX век
Съвременен статут паметник на културата
Велянова къща в Общомедия

Веляновата къща е е възрожденска постройка в град Банско, България, обявена в 1967 година за паметник на културата с национално значение.

Сградата е изографисана от представителя Дебърската художествена школа уста Велян Огнев. В архитектурен план сградата е типичен пример за банска укрепена къща, интериорът ѝ също е характерен за епохата[1].

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Сградата е построена в XVIII век. В 30-те години на XIX век е подарена на тресончанина майстор Велян Огнев. Той я преустройва и изписва отвън и отвътре.[1] Постройката е двуетажна, построена предимно от масивна каменна зидария - приземие и жилищен етаж. В южната част на къщата е укрепеното ядро.[1] Приземието включва изба и двуделно скривалище, което е засводено в същинската си част. Зидана стълба от преддверието на скривалището го свързва със стая в укрепеното ядро. Над мазето е гостна - втора укрепена стая. В приземието на север е подникът - помещението за животните.[2]

На жилищния етаж главната фасада с отворен чардак е ориентирана на юг. В източната част на втория етаж зад чардака са разположени ветробранно преддверие (боария), стая с огнище, свързана със складово помещение и стръмна неподвижна стълба към неизползваемото подпокривно пространство.[3] Велян Огнев построява нови помещения на север - в приземието стая за ратаите, а на етажа Синята стая и санитарен възел.[2]

Къщата има малки прозорци с железни решетки, залостващи се врати, вътрешни и външни бойници.[2]

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

Веляновата къща се откроява в най-голяма степен с богатото си декоративно си оформление, което контрастира на строгостта на архитектурата и укрепеността на сградата. Интериорът и фасадите са декорирани с дърворезба и стенописи.[2][3] На централната фасада има пана с растителни композиции, барокови елементи, клонки и птици. В ниските части на стените има пана, а над тях фризове с богати орнаменти и пейзажи със сцени от бита - подобна вертикална композиция напомня на църковната украса. В сцените Велян Огнев изобразява заливи, крепости, църкви, сгради, растителност.[2] С високо качество е изработката на резбованата розетка на тавана на чардака и капителите на колоните му.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 141.
  2. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 142.
  3. а б в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 година.
     Портал „Македония“         Портал „Македония