Бял ангъч

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бял ангъч
Common.shelduck.2.arp.750pix.jpg
Бял ангъч
Common shellduck (Tadorna tadorna) female.jpg
бял ангъч
Природозащитен статут
Червена книга на България
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Anseriformes Гъскоподобни
семейство: Anatidae Патицови
род: Tadorna Ангъчи
вид: T. tadorna Бял ангъч
Научно наименование
Уикивидове Tadorna tadorna
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
Tadorna tadorna distribution.png
Бял ангъч в Общомедия

Белият ангъч (Tadorna tadorna), наричан още килифар, е сравнително едър представител на семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes).

  • Дължината на тялото му е 56 – 63 cm.
  • Размаха на крилете 115 cm.
  • Тежи между 0,9 и 1,7 кг.
  • Мъжкия има по-ярко изразена червена издатина в основата на човката.

Плува добре, но се гмуркат само малките. Лети добре и полетът е безшумен.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в Европа (включително България) и голяма част от Азия. Навсякъде е прелетна птица с изключение на Британските острови, средиземноморските страни и по-топлите части на Азия, като Иран, Туркменистан и др. Зимува по крайбрежието на Северно море, Британските острови, Бискайския залив, Средиземно море, Централните части на Индия, Бирма и др. Населява предимно крайбрежията на соленоводни басейни и по-рядко сладководни.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Белият ангъч се храни предимно с храна от животински произход: ракообразни, насекоми, мекотели и различни други видове дребни безгръбначни. Зимно време често преминава на растителна храна.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Моногамна птица, двойките се задържат в продължение на няколко години заедно. Предпочита да гнезди в дупки в земята, като за целта използва изоставените дупки на язовци, лисици и др. Гнездото прави на сравнително голяма дълбочина в дупката, до около 3 – 4 m. При липса на дупка може да го построи и в скална цепнатина, разрушена постройка или просто на земята сред по-гъста растителност. Гнездото може да се намира дори на километър от най-близкия воден басейн. Заради недостига на дупки и скривалища, понякога няколко женски снасят в едно гнездо. Гнездото е обилно постлано с пух. Снася между 6 и 18 яйца, но най-често 8 – 9, със синкаво-бял цвят. Мъти единствено женската в продължение на 27 – 29 дни.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

В миналото ловен обект в България, но поради намалялата му численост включен в Червената книга на защитените видове. Сведенията са, че към момента в България гнездят около 50 двойки. Когато е бил по-често срещан, понякога са го отглеждали редом с другите домашни птици и успешно е изпълнявал функцията на пазач на ятото, като е издавал крясъци и смело се хвърлял срещу неприятелите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]