Иван Владислав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Иван-Владислав)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоан Владислав
цар на България
8 hour Bus Layover in Macedonia (15544655778).jpg
Статуя на цар Иван Владислав в Скопие
Лични данни
Управление 1015 – 1018
Роден
Починал
февруари 1018 г.
Предшественик Гаврил Радомир
Наследник Пресиян II
Семейство
Династия Комитопули
Баща Арон
Брак Мария
Потомци Пресиян II, Алусиан, Аарон, Траян, Радомир, Екатерина, 5 неизвестни дъщери и още един син[1]
Йоан Владислав в Общомедия
Битолският надпис на цар Иван Владислав

Йоан Владислав (често споменаван в съвременни източници и като Иван Владислав) е цар на българите от август или септември 1015 г. до февруари 1018 г., след кратък период междуцарствие настъпило смъртта на братовчед му Гаврил Радомир.

Произход и възцаряване[редактиране | редактиране на кода]

Син на Арон и племенник на Самуил, Йоан Владислав е единственият оцелял след нареждането на Самуил да бъде избито Ароновото семейство. Спасен е от братовчед си Гавраил Радомир (987 г.[2]). По внушение на византийския император Василий II се стреми да отстрани от престола Самуиловите наследници. През август 1015 година става цар, след като (според Дуклянския презвитер[3][4]) убива Гавраил Радомир по време на лов. Според едно сведение убива жената на Гавраил Радомир и ослепява сина му.[5] През1016 Убива и сръбския княз Йоан Владимир, васал и зет на цар Самуил. Историците са разединени в оценките си за него. Някои считат че той се е отдал на дребнавост и мъст, а други са мнения, че той се о опитал да централизира аристокрацията на българската държава, прилагайки крути мерки в съпротивата срещу Византия. Относно убийството на Йоан Владимир мненията също се разделят на две – от дребна мъст срещу Самуиловия зет, до желание да спре въздигащата се Рашка, като потенциален враг в тила. Оценките за Йоан Владислав не са еднозначни, а Никига Хониат пише за него "тоя страшен Йоан", което показва, че ромеите са се бояли от него.

Царуване[редактиране | редактиране на кода]

Иван Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие и през есента на 1015 г., след превземането на Охрид от византийците, избира Битоля за главен град. По нареждане на Йоан Владислав е изсечен Битолският надпис (1015 – 1016), в който той се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („блъгарінъ родомь“ и „самодрьжъцемь блъгарьскомь“). Предприема поход, за да върне Драч в пределите на България (1015 – 1016). През 1016 г. Иван Владислав отблъсква византийците и те се оттеглят след 88 дневна неуспешна обсада на Перник.[6] През 1017 Василий търси помощ от русите и напада земите в Североизточна България, и превземайки Преслав, а на русите дава богата плячка. За да ги отблъсне, Иван Владислав изпраща изпраща Кракра Пернишки при печенегите, които се опитва да привлече като съюзници срещу русите.[7] Начинаниего обаче се проваля поради "голямата алчност на печенегите". През есента на 1017 г. ИВан Владислав търпи поражение от Василий II в битката при Сетина. През февруари 1018 г. обсажда крепостта Драч, където е убит в последвалата битка от византийците, а по други сведения – от ръцете на заговорници. Скоро след смъртта на Йоан Владислав България пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения закратко за цар е коронясан синът му Пресиян II. След завладяването на България роднините и потомците му са изселени в Мала Азия и Армения.[8]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Името на Иван Владислав носи морският нос Цар Иван Владислав на остров Ръгед, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Златарски В., История на България през средните векове, том II, Притурка 19
  2. Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), Йоан Владислав срещу Гаврил Радомир през 1015 г.; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 643 – 644
  3. Златарски, История на България през средните векове, т. I, ч. 2, с. 710 – 711 (26.1.2008)
  4. Летопись попа Дуклянина, гл. XXXVI (Восточная литература, 26.1.2008)
  5. Златарски, История на българската държава през средните векове, том I, част 2, стр. 713
  6. Овчаров, Димитър - ИК Тангра ТаНакРа, 2005, - Кракра Пернишки в Битка за България - с. 69
  7. Овчаров, Димитър, ИЗдателоство Тангра ТаНакРа - Кракра Пернишки в Битка за България, 2005 г, стр 44-45
  8. Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), Заговорите на „магистър Пресиан Българина“
  9. Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Гаврил-Радомир
Печат на Първото българско царство
цар на България (1015 – 1018)
Пресиян II
     Портал „Македония“         Портал „Македония