Йоан Владислав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Иван-Владислав)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоан Владислав
български владетел
Статуя на цар Иван Владислав в Скопие
Статуя на цар Иван Владислав в Скопие

Роден
10-и век
Починал
Погребан Свети Ахил, Гърция
Управление
Период 1015 – 1018
Предшественик Гаврил Радомир
Наследник Пресиян II
Семейство
Род Комитопули
Баща Арон
Съпруга Мария
Деца Пресиян II
Алусиан
Траян
Аарон
Радомир
Екатерина
Йоан Владислав в Общомедия

Йоа̀н Владисла̀в (често споменаван в съвременни източници и като Ива̀н Владисла̀в) е цар на българите от август или септември 1015 до февруари 1018 г., след кратък период междуцарствие настъпило след смъртта на братовчед му Гаврил Радомир.

Произход и възцаряване[редактиране | редактиране на кода]

Син на Арон и племенник на Самуил, Йоан Владислав е единственият оцелял след нареждането на Самуил да бъде избито Ароновото семейство. Спасен е от братовчед си Гавраил Радомир (987 г.[1]). През август 1015 г. става цар, след като (според Дуклянския презвитер[2][3]) убива Гавраил Радомир по време на лов. Според друго сведение, убива жената на Гавраил Радомир и ослепява сина му.[4] През 1016 г. убива и сръбския княз Йоан Владимир, васал и зет на цар Самуил.

Историците са разединени в оценките си за него. Някои считат, че се отдава на дребнавост и мъст, а други са на мнение, че се опитва да централизира аристокрацията на българската държава, прилагайки крути мерки в съпротивата срещу Византия. Относно убийството на Йоан Владимир, мненията също се разделят – от дребна мъст срещу Самуиловия зет до желание да спре въздигащата се Рашка, като потенциален враг в тила. Оценките за Йоан Владислав не са еднозначни, а Никита Хониат го нарича „тоя страшен Йоан“, което показва, че ромеите са се бояли от него. Подобна е оценката на византийския философ и политик, Михаил Псел – "непобедим неприятел и прехрабър Аарон”, който „държал на косъм съдбата на „ромейската държава“

Царуване[редактиране | редактиране на кода]

Йоан Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие. Първоначално той обявява, че е готов да приеме васалитет, с цел да забави хода на военните действия. Василий обаче му изпраща убийци и когато не сполучва – настъпва с армия през Воден към Острово и Соск, в късните дни на 1015 г. Той опустошава техните околности, както и Пелагонийското поле и подлага на мъчения пленените българи. Владислав веднага се изтегля в Преспа и я укрепва, изоставяйки Охрид.[5] През това време Василий превзема българската столица и замисля да настъпи към Драч, но известие, че воеводата Ивац, води сериозна кампания срещу ромейските войски в Пелагийското поле, го кара да се върне назад към Мосинопол; междувременно той изпраща и два отряда към Сердика и няколко отряда към Струмица. Околностите на Сердика падат; сред тях е селището Бойон (Бояна), но не и самата Сердика; Струмица също остава в български ръце. Така завършва 1015 г.

Битолският надпис на цар Иван Владислав

След превземането на Охрид от ромеите, Владислав избира Битоля за главен град и я укрепва. По негово нареждане е изсечен Битолският надпис (1015 – 1016), в който се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („блъгарінъ родомь“ и „самодрьжъцемь блъгарьскомь“). Предприема поход, за да върне Драч в пределите на България (1015 – 1016). Впрочем според Дуклянският презвитер Василий обещал Драч, на Владислав, като награда за родоубийството, но не изпълнил обещанието си. През 1016 г. Йоан Владислав отблъсква византийците и те се оттеглят след 88-дневна неуспешна обсада на Перник.[6]

През 1017 г. Василий търси помощ от русите и напада земите в Североизточна България, като превзема Преслав и дава на русите богата плячка. За да ги отблъсне, Йоан Владислав изпраща Кракра Пернишки при печенегите, които се опитва да привлече като съюзници срещу русите. Освен всичко друго Владислав планира с помощта на печенегите да превземе Солун.[7] Начинанието се проваля поради „голямата алчност на печенегите“. В действителност обаче Василий се намесва с интриги и предотвратява опасността.

През есента на 1017 г. Йоан Владислав търпи поражение от Василий II в битката при Сетина. През февруари 1018 г. обсажда крепостта Драч, където е убит в последвалата битка от византийците, а по други сведения – от ръцете на заговорници. Скоро след смъртта на Йоан Владислав България пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения, за кратко за цар е коронясан синът му княз Пресиян II. Според други, няма официална коронация, но Пресиян II се явява легитимният наследник и лидер на българската съпротива в албанските планини. След завладяването на България роднините и потомците на Йоан Владислав са изселени в Мала Азия и Армения.[8]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Съпруга на Иван Владислав е Мария. Двамата имат децата:

Йоан Владислав има още 5 неизвестни дъщери и още един син.[9]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), Йоан Владислав срещу Гаврил Радомир през 1015 г.; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 643 – 644
  2. Златарски, История на България през средните векове, т. I, ч. 2, с. 710 – 711 (26.1.2008)
  3. Летопись попа Дуклянина, гл. XXXVI (Восточная литература, 26.1.2008)
  4. Златарски, История на българската държава през средните векове, том I, част 2, стр. 713
  5. Златарски, Васил. История на Първото българско царство II От славянизацията на държавата до падането на първото царство (852 – 1018). VI Борба за независимост, стр. 716 – 718
  6. Овчаров, Димитър – ИК Тангра ТаНакРа, 2005, – Кракра Пернишки в Битка за България – с. 69
  7. Овчаров, Димитър, Издателоство Тангра ТаНакРа – Кракра Пернишки в Битка за България, 2005 г, стр 44 – 45
  8. Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), Заговорите на „магистър Пресиан Българина“
  9. Златарски В., История на България през средните векове, том II, Притурка 19
  10. Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Гаврил-Радомир
Печат на Първото българско царство
цар на България (1015 – 1018)
Пресиян II
     Портал „Македония“         Портал „Македония