Таекуондо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Таекуон-до)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Таекуондо
Състезание по таекуондо
Състезание по таекуондо
Информация
Фокусиран на удари с ръка и удари с крак
Тип Пълен контакт (WT), лек и среден контакт (ITF, GTF, ATA, TI, TAGB)
Държава Флаг на Южна Корея Южна Корея
Създател Чой Хонг Хи
Създадено 1950 – 1955 г.
Олимпийски спорт от 2000 г.
Таекуондо в Общомедия

Таекуондо (на корейски: 태권도, в свободен превод – „пътят на ударите с ръце и крака“ или „система от ръце и крака“) е вид източно бойно изкуство, развило се в Корея. Негов създател е генерал Чой Хонг Хи (1918 – 2002).

Двете най-големи таекуондо организации са Международната федерация по таекуондо (ITF) – със седалища в Северна Корея, Канада и Испания, и Световната федерация по таекуондо (WTF), която е създадена през 1973 г. и е със седалище в Южна Корея. Съществува и Българска таекуондо федерация (БТФ) и Българска асоциация по таекуондо (БАТ). Има български шампион по таекуондо- Александър Джантов(2007,2008,2009).

През 1955 г. таекуондо получава своето официално признание като бойно изкуство в Корея. Свикана е специална комисия от водещи майстори, инструктори, историци и известни деятели. Разглеждани са няколко варианта относно наименованието на новия вид бойно изкуство. На 11 април свиканата от генерал Чой Хонг Хи в Сеул комисия приема предложеното название – таекуондо.

През 1959 г. таекуондо се разпростира извън границите на Корея.

През 1960 г. се отбелязва бързо разпространение и популярност на таекуондо не само в Корея, но и в много страни по света. Първият демонстрационен отбор по таекуондо се е състоял от майсторите Хан Ча Кио, Ким Джунг Кеун, Парк Джунг Су и Куон Дже Хуа, които популяризирали новото бойно изкуство в девет страни. Това послужило като основа за създаването на Международната таекуондо федерация (ITF).

На 28 май 1973 г. Световната таекуондо федерация е създадена в Сеул с участието на Виетнам, Малайзия, Сингапур, Западна Германия, САЩ, Турция, Италия, Египет и Корея.

От 2000 г. таекуондо (версия WTF) е второто източно бойно изкуство, освен джудо, което е и олимпийска дисциплина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Таекуондо е корейско бойно изкуство. Негов създател е генерал Чой Хонг Хи. Официалната дата, на която е признато възникването на таекуондо, е 11 април 1955 г.

Названието „таекуондо“ е съставено от 3 корейски думи:

  • „Тае“ – означава крак, изпълнение на удари с крака или в скок;
  • „Куон“ – ръка, нанасяне на удари с ръка, чупене с ръка;
  • „До“ – път.

Основните техники в таекуондо са разработени от генерал Чой Хонг Хи в периода 1946 – 1954 г. Той използва познанията си по те кион и карате и ги съчетава с принципите на физиката и биомеханиката, позволяващи човешките крайници да бъдат използвани с максимална ефективност за защита и нападение.

Развитието на таекуондо в България започва в края на 1985 г., когато в страната пристига майстор Ким Унг Чол от Северна Корея. Въпреки краткия престой, той оставя множество последователи. През 1988 г. към майстора е отправена официална покана отново да посети България. Той си поставя за цел създаването на Българска федерация по таекуондо (БФТ) към Международната таекуондо федерация, както и подготовката на български национален отбор за участие в международни прояви.

Малко по-късно майсторът става първи преподавател в новосъздадената специалност „Таекуондо“ в Национална спортна академия. През 1989 г. официално се появява БФТ, председател е Валерий Найденов. Голям принос за развитието и утвърждаването на таекуондо в България имат корейските инструктори: майстор Ким Чол Ман VI дан (1989 –­ 1993), майстор Сок Мин Чол VII дан (1993 ­– 1999) и най-вече майстор Ким Унг Чол IX дан, който и до днес преподава в България.

Теория на силата[редактиране | редактиране на кода]

Равновесие (Запазване на баланс)

  • Ударът е по-ефективен, когато тялото е в равновесие.
  • Когато теглото на тялото е равномерно разпределено върху двата крака, центъра на тежестта трябва да бъде в средата на линията между двата крака.
  • Когато цялото тегло е само върху единия крак, то центъра на тежестта на тялото трябва да е на вертикалната линия, преминаваща през средата на ходилото.
Контрол на дишането
  • Трябва да се издишва силно при удар или блок. Така се напрягат стомашните мускули и се отдава максимала сила на удряния обект. Издишването гарантира, че няма да вдишаме по време на удара, което може да попречи на движението и да предизвика загуба на мощ на удара. Трябва да се вдишва бавно при подготовката на следващото движение.
Маса и ускорение
  • Според втория закон на Нютон силата е равна на масата по ускорението.
  • За да стане ударът по-мощен, трябва в него да се вложи по-голяма маса от тялото с по-голямо ускорение.
  • Ускорението е по-голямо при по-голяма скорост на извършване на ударите. Трябва да се стремим скоростта да е максимална в последната фаза на удара.
  • Начин да вложим нашата маса е като повдигнем центъра на тежеста на тялото ни чрез отскок или изправяне на коленете, а в момента на удара се снишим. При това използваме и силата на земното привличане, което ни дава и допълнително ускорение.
Отпускане и усукване

(Блоковете с ръка или ударите почти винаги са свързани с усукване на китката точно преди крайната фаза на удара)

  • Силата идва от отпускането, не от мускулите. Напрегнатостта на мускулите забавя движенията и намалява скоростта. Бавно вдишване и отпускане предшестват всеки удар, както е при туловете.

Клетва[редактиране | редактиране на кода]

  • Аз ще спазвам принципите на таекуондо;
  • Аз ще уважавам инструкторите и старшите;
  • Аз никога не ще злоупотребя с таекуондо;
  • Аз ще защитавам свободата и справедливостта;
  • Аз ще градя един по-мирен свят;

Принципи[редактиране | редактиране на кода]

  • Учтивост,
  • Почтеност,
  • Постоянство,
  • Самоконтрол,
  • Непоколебим дух.

Не е необходимо да се говори за това, че успехите или неудачите в таекуондо много зависят от това как трениращия разбира и прилага на практика принципите на таекуондо, служещи за ръководство на всеки сериозно занимаващ се с този вид бойно изкуство.

Учтивост[редактиране | редактиране на кода]

Може да се каже, че учтивостта е неписан закон, препоръчван от древните учители като философия в качеството на средство за пречистване на човечеството в процеса на построяване на хармонично общество.

Формирайки своя характер, трениращите таекуондо са длъжни да спазват следните правила, включвайки ги като задължителен елемент в тренировъчния процес:

  1. Да се развива дух на взаимоуважение.
  2. Да се борят със своите лоши навици.
  3. Да бъдат вежливи.
  4. Да се поддържа атмосфера на справедливост и хуманизъм.
  5. Да се съблюдава йерархията в отношенията между трениращите и инструктора, начинаещите и напредналите, старите и младите.
  6. Да се държат в съответствие с приетия етикет.
  7. Да се уважава положението на другите.
  8. Да се отнасят към другите честно и открито.
  9. Да се въздържат от приемането или връчването на подаръци във всички случаи, когато това може да бъде изтълкувано погрешно.

Почтеност[редактиране | редактиране на кода]

В таекуондо значението на тази дума донякъде се отличава от тълкуванието ѝ в речниците. Всеки е длъжен да може да различава правилното от грешното и, в случай че постъпи погрешно, трябва да си вземе поука.

По-долу са приведени примери, илюстриращи недостатъците на честността.

  • Опити от преподаване на невярна техника от инструктора поради липса на знание или безотговорност.
  • Използване на подпилени или предварително сцепени дъски при демонстрация на силов тест.
  • Опити на инструктора да „маскира“ недостатъците на своята техника като създава добри условия за тренировка.
  • Подкупване на инструктора.
  • Опити от страна на трениращите да получат по-висока степен за осъществяването на грозни намерения или за демонстриране на своето превъзходство.
  • Инструктор, преподаващ таекуондо единствено в името на удовлетворяване на собствените материални изгоди.
  • Игнориране на мнението на начинаещите.

Постоянство[редактиране | редактиране на кода]

Древните хора са казвали: „Упоритостта води към съвършенство“. За да постигнеш нещо е необходимо да си го поставиш за цел, която да осъществиш с постоянство.

Една от тайните на майсторите на таекуондо гласи: „Упорито преодолявай всички трудности“. А Конфуций е казал: „Този, който не е упорит на младини, рядко постига успех, когато порасне“.

Самоконтрол[редактиране | редактиране на кода]

Самоконтролът е важен както в тренировъчната зала, така и във всекидневния живот. Изгубването на самообладание по време на спаринг може да доведе до много сериозни последствия и за двамата съперници. Също така неотзивчивостта в групата е проява на лош самоконтрол.

Лао Дзъ е казал: „Силният – това е този, който умее да побеждава себе си, а не другия“.

Непоколебим дух[редактиране | редактиране на кода]

Трениращите таекуондо са длъжни да бъдат честни и искрени, да не се боят от нищо, да проявяват непоколебим дух, независимо от това кой е противникът или колко много са противниците.

Колани[редактиране | редактиране на кода]

  • Бял: символизира чистота, тоест начинаещите в самото начало практикуват таекуондо без да имат никакви знания и умения;
  • Жълт: символизира земята, в която се пускат корените, от които израстват семената на таекуондо;
  • Зелен: символизира началния етап от процеса на развитието на дърво, което наподобява процеса на развитие на таекуондо;
  • Син: символизира небето, към което, подобно на развиващо се дърво, в процеса на тренировки трениращият се стреми към съвършенство;
  • Червен: символизира опасност, предупреждава трениращия за необходимост от строг самоконтрол;
  • Черен: противоположност на белия, символизира майсторство на техниката на таекуондо, а също така и че притежателите на този пояс не се боят от силите на мрака и злото.

Подредбата на цветните колани не е случайна. Основава се на древните традиции. Черният, червеният и синият цвят съответстват на йерархии по времето на династиите Когурьо и Силла, а притежателите на червен колан са носили пояс, оцветен наполовина в черно, наполовина в червено. Главното значение на колана е да подчертава философските възгледи на таекуондо, а също така означава и квалификацията на трениращия. На 1 юли 1985 г. е взето решение, което гласи, че коланът трябва да обикаля кръста един път, а не два пъти, както се е практикувало преди. Едната обиколка на колана около кръста символизира:

  • стремеж към постигането на цели, които са били неосъществими преди това;
  • служба на един господар с непоколебима преданост;
  • достигане на победата само с един удар.

Философия[редактиране | редактиране на кода]

Философията на таекуондо така, както е написана от генерал Чой:

  1. Бъди готов да ходиш там, където ходенето може да бъде трудно, и да правиш това, което трябва, дори да е невъзможно.
  2. Бъди внимателен към слабите и твърд към силните.
  3. Бъди доволен от парите и възможностите, които имаш, но от уменията си – никога.
  4. Винаги завършвай това, което си започнал, без значение дали е малко или голямо.
  5. С желание учи всеки, независимо от религията, расата и идеологията му.
  6. Никога не отстъпвай пред натиск и заплахи в преследване на благородната си цел.
  7. Преподавай знанията и уменията си с действия, а не с думи.
  8. Винаги бъди себе си, дори и когато обстоятелствата не са в твоя полза.
  9. Бъди вечния учител, който учи с тяло, когато е млад, с думи, когато е стар, и с духовни напътствия след смъртта си.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Taekwondo“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.