Бело поле (област Благоевград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бело поле.
| Бело поле | |
|---|---|
  Бело поле  Бело поле | |
| Общи данни | |
| Население | 639 души[1] (15 юни 2020 г.) 3382 души/km² |
| Землище | 2584 km² |
| Надм. височина | 333 m |
| Пощ. код | 2709 |
| Тел. код | 073 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 3664 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Благоевград Илко Стоянов (ИТН) |
| Кметство – кмет | Бело поле Иван Стойчев (ВМРО-БНД) |
Бѐло полѐ (изписване до 1945 година: Бѣло поле) е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград, на около 4,5 км северозападно от областния и общински център град Благоевград.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Бело поле се намира в западното подножие на Рила. Разположено е на левия бряг на река Струма. Релефът е хълмист като постепенно преминава в равнинен. Климатът е преходен. Почвите, растенията и животните са характерните за тази част на България. Край Бело поле минават главен път Е 79 и железопътната линия София – Кулата. Има и гара. Заради близостта си до Благоевград и до важните транспортни връзки селото е включено в редовните автобусни линии за обществен превоз на пътници на града. Най-близко разположеното селище е село Рилци.
История[редактиране | редактиране на кода]
Предполага се, че селото е наследник на древноримско селище. Правени са археологически разкопки и са открити монети от времето на Римската република. Според една легенда първите заселници (а според друга версия на легендата – пътуващи търговци) открили на това място поляни, осеяни с бели цветя. Оттам произлиза сегашното му име Бело поле.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Бело поле, селце на С от Джумая до 1/2 час път. От Хисърлъка пада на Ю. Сградено на хълмисто място с плодородна почва. 72 къщи, българе.[3] | “ |
При избухването на Балканската война двама души от Бело поле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 84 души, всичките българи-християни.[5]
Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 620 | 100.00 |
| Българи | 607 | 99.02 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 8 | 0.00 |
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Не отговорили | 5 | 0.81 |
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В село Бело поле не са запазени културни забележителности. В известен смисъл такива са останките от старите къщи и старото училище на селото, които са по-далеч от сегашното му землище. Сред тях могат да се намерят късчета (по-рядко цели) старинни предмети. Културно „огнище“ е читалище „Изгрев“, което се намира в сградата на кметството.
Природни забележителности са скалните форми на хълмовете, между които се намира старото землище, а също и малките пясъчни островчета (почти унищожени) в река Струма.
Кмет[редактиране | редактиране на кода]
Кмет на селото е Иван Стойчев от политическа партия ВМРО-БНД.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
От 15 август (Успение на Пресвета Богородица) 2004 г. в селото на тази дата ежегодно се провежда събор заради черквата на селото (официално действаща от 12 септември 2010 г.), която носи същото име. Програмата включва литературни и музикални изпълнения. Прави се и курбан за здраве.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Село Бело поле не е родно място на личности с национална известност, но може „да се похвали“ с образовани млади хора, които успешно се реализират в Благоевград и другаде из страната.
Други[редактиране | редактиране на кода]
„Брегът на нашата река – място за отдих“[редактиране | редактиране на кода]
Белополският бряг на река Струма впечатлява приятно от 2001 г., когато учениците от основно училище „Васил Левски“ (вече не функционира) в селото щателно го почистиха и поставиха къщички за птици по новозасадените тополи. Това стана благодарение на проекта „Брегът на нашата река – място за отдих“, с който училището спечели конкурс на община Благоевград. Средствата бяха използвани за подобряване на екологичната обстановка на брега на реката и на материално-техническата база на училището.
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
Кухнята на село Бело поле не се различава особено от традиционната българска селска кухня, характерна за югозападния край на страната. По-популярни ястия са така наречената пърженица (изпържена смес от извара, яйца и нарязани пиперки), баницата с праз лук и извара, баницата с праз лук или с кромид лук, наречена зелник. През лятото се предпочитат по-леки храни като таратор, айрян, който по тези места се нарича мътеница и споменатите по-горе ястия. През зимата месната храна е по-застъпена – изпържени парчета свинско месо, наречени пръжки, пържени дробчета и печени ребърца. На Гергьовден и за по-специални случаи се пекат агнета или козлета.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 83.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 19.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ „Справка за населението на село Бело поле, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 18 октомври 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 18 октомври 2017.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 октомври 2018.
| ||||||||||
Портал „