Бело поле (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бело поле.

Бело поле
Общи данни
Население 650 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 2584 km²
Надм. височина 333 m
Пощ. код 2709
Тел. код 073
МПС код Е
ЕКАТТЕ 3664
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Благоевград
Атанас Камбитов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Бело поле
Иван Стойчев
(ВМРО-БНД)

Бѐло полѐ (изписване до 1945 година Бѣло поле) е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград, на около 4,5 км северозападно от областния и общински център град Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бело поле се намира в западното подножие на Рила. Разположено е на левия бряг на река Струма. Релефът е хълмист като постепенно преминава в равнинен. Климатът е преходен. Почвите, растенията и животните са характерните за тази част на България. Край Бело поле минават главен път Е 79 и железопътната линия София – Кулата. Има и гара. Заради близостта си до Благоевград и до важните транспортни връзки селото е включено в редовните автобусни линии за обществен превоз на пътници на града. Най-близко разположеното селище е село Рилци.

История[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че селото е наследник на древноримско селище. Правени са археологически разкопки и са открити монети от времето на Римската република. Според една легенда първите заселници (а според друга версия на легендата – пътуващи търговци) открили на това място поляни, осеяни с бели цветя. Оттам произлиза сегашното му име Бело поле.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Бело поле, селце на С от Джумая до 1/2 час път. От Хисърлъка пада на Ю. Сградено на хълмисто място с плодородна почва. 72 къщи, българе.[1]

При избухването на Балканската война двама човека от Бело поле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 84 души, всичките българи-християни.[3]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 219
1946 190
1956 213
1965 388
1975 564
1985 570
1992 591
2001 603
2011 613

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 613 100.00
Българи 607 99.02
Турци 0 0.00
Цигани 0 0.00
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 5 0.81

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В село Бело поле не са запазени културни забележителности. В известен смисъл такива са останките от старите къщи и старото училище на селото, които са по-далеч от сегашното му землище. Сред тях могат да се намерят късчета (по-рядко цели) старинни предмети. Културно „огнище“ е читалище „Изгрев“, което се намира в сградата на кметството.

Природни забележителности са скалните форми на хълмовете, между които се намира старото землище, а също и малките пясъчни островчета (почти унищожени) в река Струма.

Кмет[редактиране | редактиране на кода]

Кмет на селото е Иван Стойчев от политическа партия ВМРО-БНД.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

От 15 август (Успение на Пресвета Богородица) 2004 г. в селото на тази дата ежегодно се провежда събор заради черквата на селото (официално действаща от 12 септември 2010 г.), която носи същото име. Програмата включва литературни и музикални изпълнения. Прави се и курбан за здраве.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Село Бело поле не е родно място на личности с национална известност, но може „да се похвали“ с образовани млади хора, които успешно се реализират в Благоевград и другаде из страната.

Други[редактиране | редактиране на кода]

„Брегът на нашата река – място за отдих“[редактиране | редактиране на кода]

Белополският бряг на река Струма впечатлява приятно от 2001 г., когато учениците от основно училище „Васил Левски“ (вече не функционира) в селото щателно го почистиха и поставиха къщички за птици по новозасадените тополи. Това стана благодарение на проекта „Брегът на нашата река – място за отдих“, с който училището спечели конкурс на община Благоевград. Средствата бяха използвани за подобряване на екологичната обстановка на брега на реката и на материално-техническата база на училището.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Кухнята на село Бело поле не се различава особено от традиционната българска селска кухня, характерна за югозападния край на страната. По-популярни ястия са така наречената пърженица (изпържена смес от извара, яйца и нарязани пиперки), баницата с праз лук и извара, баницата с праз лук или с кромид лук, наречена зелник. През лятото се предпочитат по-леки храни като таратор, айрян, който по тези места се нарича мътеница и споменатите по-горе ястия. През зимата месната храна е по-застъпена – изпържени парчета свинско месо, наречени пръжки, пържени дробчета и печени ребърца. На Гергьовден и за по-специални случаи се пекат агнета или козлета.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 19.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 829.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  4. ((bg))  „Справка за населението на село Бело поле, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 18 октомври 2017.
  5. ((en))  „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 18 октомври 2017.
  6. ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 18 октомври 2018.
     Портал „Македония“         Портал „Македония