Направо към съдържанието

Народен съвет на Сирия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Народно събрание на Сирия
مجلس الشعب
Обща информация
Типеднокамарен
Мандат30 месеца
Ръководители
ПредседателАбдул Хамид ал-Авак
Състав
Членове210
Политически групи     Независими (126)
     Вакантно (84)[a]
Допълнителна информация
Основаване1973 г.
СедалищеДамаск, Сирия
Уебсайтwww.parliament.gov.sy
Народен съвет на Сирия в Общомедия

Народното събрание на Сирия (на арабски: مجلس الشعب) e държавният орган, който упражнява законодателната власт в Сирия. След падането на режима на Башар ал-Асад през януари 2025 г. съветът се разпуска. На 12 юли 2026 г. е свикано новото Народно събрание на Сирия за срок от 30 месеца, докато не се свикат нови избори.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Френски мандат

[редактиране | редактиране на кода]

След падането на Османската империя през 1918 г. Сирийският национален конгрес е свикан през май 1919 г. в Дамаск. През септември 1920 г. Анри Гуро, върховен комисар на Леванта, сформира представителен съвет, в който две трети са избрани, а една трета е назначена от френската администрация. На 28 юни 1922 г. е създадена Сирийската федерация, като е създаден Федерален съвет от 15 членове от различни държави. Поради липсата на избори тези членове са назначени от Върховния комисар през 1923 г., а мандатът им е удължен на следващата година.

През 1925 г., след формирането на държавата Сирия, президентът Ахмад Нами и върховният комисар Анри Понсо се споразумяват да проведат избори за учредително събрание, което да изготви конституцията. Това води до първите сирийски законодателни избори през 1928 г., на които са избрани 68 представители, но по-късно е разпуснато на 5 февруари 1929 г. Чл. 30 от Конституцията на страната от 1930 г. установява законодателен орган, известен като Камара на представителите, с представители, избирани за петгодишен мандат. От приемането на конституцията до нейното премахване през 1949 г. броят на представителите варира от 68 до 136 членове.

Първите избори за Камарата на представителите се провеждат през декември 1931 г. и януари 1932 г. Първият съвет се събира през юни 1932 г. и улесни постигането на компромис, който води до президентството на Мохамед Али бей ал-Абид. На изборите през 1936 г. Националният блок печели мнозинството от местата в Камарата на представителите, а Хашим ал-Атаси е избран за президент. Едновременно с това преговорите с Франция довеждат до договора за независимост, ратифициран от сирийския парламент през декември 1936 г. През 1938 г. Фарес Ал-Хури става първият християнин, избран за председател.

След обявяването на независимостта (1946 – 1963)

[редактиране | редактиране на кода]

Първите избори след обявяването на независимостта са парламентарните избори през 1947 г., като Народната партия печели мнозинство, но не и абсолютно мнозинство. През 1949 г. серия от военни преврати водят до разпускане на парламента и конституционни суспендирания. Учредително събрание, избрано през 1949 г., изготвя Конституцията от 1950 г., която засилва парламентарните правомощия.

Превратът на Адиб ал-Шишакли през 1951 г. разпуска парламента, а изборите му през 1953 г., с едва 16% избирателна активност, създават 82-членен законодателен орган, управляван от президентска система. След отстраняването му през 1954 г. парламентарното управление е възстановено, като Народната партия и партията Баас набират влияние.

През 1958 г. сирийският парламент е заменен от Националното събрание на ОАР, където сирийците държат една трета от местата. След оттеглянето на Сирия изборите през 1961 г. възстановяват парламентарната демокрация.

Баасистко управление

[редактиране | редактиране на кода]

След преврата от 1963 г. 250-членно Народно събрание до голяма степен служи като посредник за управляващите баасисти.[1] Само партии, свързани с Националния прогресивен фронт, могат да участват в изборите.

Изборите през 2012 г., проведени на 7 май, водят до нов парламент, който за първи път от четири десетилетия номинално се основава на многопартийна система. Опозицията бе представена от Националния фронт за промяна и освобождение, който печели 6 места. По-късно бойкотира изборите през 2016 г., тъй като правителството не спазва обещанията си да търси конституционни изменения и да води политически преговори.[2]

През 2016 г. Хадия Халаф Абас, доктор по философия, представляваща Дейр ез Зор от 2003 г., става първата жена, избрана за председател.[3][4][5] През 2017 г. Хамуда Сабагх става първият сирийски православен християнин, заемал този пост.[6]

Режим след Асад

[редактиране | редактиране на кода]

След падането на режима на Башар ал-Асад на 8 декември 2024 г. събранието публикува изявление, в което нарича този ден „исторически ден в живота на всички сирийци“, заявявайки, че ще работи за гарантиране на спазването на върховенството на закона без дискриминация. Изявлението включва новия герб на Сирия, украсен със знамето на сирийската опозиция.[7]

На 11 декември партията Баас преустановява за неопределено време всичките си дейности.[8][9] На следващия ден сирийското преходно правителство преустановява дейността на събранието и конституцията за тримесечен преходен период.[10] Народният съвет е разпуснат на 29 януари 2025 г., когато сирийското преходно правителство обявява планове за създаване на временен законодателен съвет, наричаш се Народно събрание.[11]

На 12 юли 2026 г. е свикано новото Народно събрание, което е съставено от 210 народни представители като ⅔ е избрано от регионални изборни съвети, а останалите ⅓ са назначени от президента на страната. За председател на парламента е избран Абдул Хамид ал-Авак. Новото Народно събрание има мандат от 30 месеца, в които трябва да проведе подготовка за нови избори за Народно събрание.

Представителство на фракциите

[редактиране | редактиране на кода]

Представителството на различни фракции в сирийския парламент се развива с течение на времето, повлияно както от формални разпределения, така и от неформални практики. Конституцията от 1930 г. предвижда справедливо представителство на религиозните малцинства както в парламента, така и на висши правителствени позиции, подобно на системата в Ливан. Това разпределение продължава до 1949 г., когато е премахнато от Хусни ал-Заим. Конституцията от 1950 г. допълнително премахва фракционанрното разпределение на местата, въпреки че запазва запазени места за немюсюлмани, като християни и евреи, които са имали поне един представител през 20-те години на миналия век,[12] както и за номадски бедуини. Забележително е, че местата, определени за бедуини, са били заемани от племенни водачи, а не чрез избори. Язидите (около 13 000 души) са напълно изключени от парламентарно представителство, тъй като сирийската държава не признава тяхната вяра, класифицирайки ги като сунитски мюсюлмани.[13][14] Освен това кюрдското политическо представителство в Сирия е ограничено поради отказа за гражданство на много кюрди, особено след преброяването през 1962 г.[15]

При управлението на Хафез ал-Асад, което започва през 1971 г., партията Баас доминира политическия пейзаж. Въпреки че Конституцията от 1973 г. не уточнява фракционарните квоти, режимът поддържа баланс, за да осигури представителство на ключови групи. Според данни от 2024 г. 250-те места в Народния съвет са разпределени, както следва: сунитски мюсюлмани (171 места), отразяващи техния статут на мнозинство в населението на Сирия, алавити (39 места), съответстващи на демографското им съотношение, християни (23 места), разпределени в различни провинции, друзи (9 места), със значителен брой от провинция Ас-Суейда, шиитски мюсюлмани (5 места), исмаилити (2 места), муршидити (1 място).[16]

Последни избори

[редактиране | редактиране на кода]

Последните избори в Сирия се провеждат на 15 юли 2024 г. Националният прогресивен фронт печели 185 от 250 места, 169 от които са за партията Баас, докато 65 независими депутати заемат останалите места.[17]

Имена на законодателния орган

[редактиране | редактиране на кода]

Името на законодателния орган в Сирия се променя както следва:

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Oweis, Khaled Yacoub. Syria to elect parliament in July after Assad makes changes in ruling Baath party // The National. Посетен на 5 July 2024.
  2. ↑ Szmolk, Inmaculada. Political Change in the Middle East and North Africa: After the Arab Spring. Edinburgh, United Kingdom, Edinburgh University Press, 2017. ISBN 978-1-4744-1528 6. с. 415 – 416.
  3. ↑ Hadiyeh Khalaf Abbas Elected as First Woman Speaker of Syrian People's Assembly // Al Manar TV Website Archive. Архивиран от оригинала на 28 април 2023. Посетен на 28 април 2023.
  4. ↑ Hadiyeh Khalaf Abbas elected as first woman speaker of People's Assembly // Архивиран от оригинала на 16 юли 2021. Посетен на 16 July 2021.
  5. ↑ Hadiyeh Khalaf Abbas elected as the first woman Speaker of the People's Assembly // Syrian Arab News Agency. Посетен на 28 април 2023. (на американски английски)
  6. ↑ انتخاب مسيحي أرثوذكسي رئيسًا لمجلس الشعب السوري // وطنى. Посетен на 28 април 2023. (на арабски)
  7. ↑ Syria Parliament Says 'Supports People's Will', After Assad Falls // Barron's. (на американски английски)
  8. ↑ Assad's Baath party suspends work indefinitely in Syria // France 24. (на английски)
  9. ↑ Baath Party Of Syria's Assad Says Suspends Work Indefinitely // Barron's. (на английски)
  10. ↑ Syria's new govt says to suspend constitution, parliament for three months // Al Arabiya.
  11. ↑ Syria's Ahmed al-Sharaa named president for transitional period // Al Jazeera.
  12. ↑ Jews of Syria Are Denied Right of Group Representation in Parliament // Jewish Telegraphic Agency.
  13. ↑ Issam Khoury. Syrian People's Council: Between Change and Noise
  14. ↑ Yazidis in Syria: Decades of Denial of Existence and Discrimination // Syrians for Truth and Justice (STJ).
  15. ↑ World Directory of Minorities and Indigenous Peoples - Syria : Kurds // Refworld.
  16. ↑ Issam Khoury. Syrian People's Council: Between Change and Noise
  17. ↑ Syria's ruling Baath party wins parliamentary vote as expected // Al Arabiya. Посетен на 19 July 2024.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата People's Assembly of Syria в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

  1. ↑ 70 чакат назначение, 14 чакат избор.
Грешка при цитиране: Тагове <ref> съществуват за група „lower-alpha“, но липсва таг <references group="lower-alpha"/>.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Народен_съвет_на_Сирия&oldid=12965260“.