Държавно устройство на Бруней
Бруней е абсолютна монархия, оглавявана от султан [1].
Султанът е обслужван от 4 съвета и кабинет от министри, но ефективно притежава абсолютна власт [2].
Основателят на сегашната династия е третият султан на Бруней – арабинът Шариф Али от Таиф, който се оженил за местна брунейска принцеса. Той донася на острова и исляма и построява много джамии [3].
Сегашният държавен глава (и глава на брунейското правителство) е 29-ият султан на Бруней Хасан ал Болкиах (роден на 15 юни 1946; син на султан Омар Али Саифуддин III [3]), чиято титла се предава по наследство в тяхната династия, датираща от 15 век. Освен короната и поста на министър-председател Болкиах е и министър на отбраната и финансите [4].
Брунейската конституция от 29 септември 1959 г.[4], [5] предоставя върховната власт на султана, а след размириците от 1962 включва специални прерогативи при извънредно положение. Дефакто извънредното положение от 1962 г. не е отменено, но се подновява всеки 2 години и е все още в сила [6]
Султанът се провъзгласява за „непогрешим“ в рамките на брунейските закони, като за това на 9 март 2006 променя конституцията [7].
Законодателният съвет няма никаква реална власт, а съществува в ролята на съвещателен орган в услуга на монарха [8]. Не съществува избираемо законодателно тяло. На 1 септември 2004 султанът свиква назначен законодателен съвет, който не се бил събирал от времето на провъзгласяване на независимостта на страната през 1984 година. Султанът разпуска съвета на 1 септември 2005 и назначава нов законодателен съвет на следващия ден.
Единствената политическа партия е Националната партия на развитието. Националната брунейска партия на солидарността и Партията на народното съзнание са дерегистрирани; партиите броят ограничен брой членове и развиват маргинална дейност [9]
Султанът на Бруней бе считан за най-богатия човек на света[10], с капитали над 20 милиарда щатски долара.
Медиите са изключително проправителствено настроени и султанското семейство запазва високопочитания си статут в страната. Критика по отношение на монархията или исляма не се толерира.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ System of Government Архив на оригинала от 2008-12-18 в Wayback Machine.. The Government of Brunei. Darussalam. Посетен на 12 декември 2008.
- ↑ US Department of State. Advancing Freedom and Democracy Reports. US Government. 23 май 2008. Посетен на 12 декември 2008.
- 1 2 Horton, A V M. Southeast Asia: A Historical Encyclopedia, from Angkor Wat to East Timor. [ed.] Keat Gin Ooi. s.l.: ABC-CLIO, 2004, p. 993/1791.
- 1 2 CIA.The CIA World Factbook 2008, р. 94
- ↑ Brunei. Conservapedia. 17 август 2008. Посетен на 12 декември 2008.
- ↑ Advancing Freedom and Democracy Reports. US Department of State. US Government, 23 май 2008. Посетен на 12 декември 2008.
- ↑ Sultan of Brunei Declares Himself Infallible. hellomagazine.com. HELLO!, 9 март 2006. Посетен на 13 декември 2008.
- ↑ US Department of State. Advancing Freedom...
- ↑ Henn, Tong Siak. Political Parties Архив на оригинала от 2008-12-23 в Wayback Machine.. Free Resources Home. 13 декември 2008. Посетен на 13 декември 2008.
- ↑ Ring, Trudy; Salkin, Robert M & La Boda, Sharon. International Dictionary of Historic Places: Asia and Oceania. London: Taylor & Francis, 1994. p. 161 ISBN 1-884964-04-4, 9781884964046.
| |||||