Държавно устройство на Германия
| История на Германия |
|---|
|
| Древни времена |
| Германи |
| Велико преселение на народите |
| Франкска империя |
| Средновековие |
| Източно франкско кралство |
| Кралство Германия |
.svg){kind=small} Свещена Римска империя
|
 Германска източна колонизация
|
| Изграждане на нация |
| Рейнска конфедерация |
 Германски съюз
|
.svg){kind=small} Германска революция 1848/49
|
| Северногермански съюз
|
| Обединение на Германия
|
| Германски райх |
.svg){kind=small} Германска империя
|
.svg){kind=small} Първа световна война
|
| Ваймарска република
|
.svg){kind=small} Нацистка Германия
|
| Втора световна война
|
| Следвоенна Германия |
.svg){kind=small} Окупация на Германия от Съюзниците
|
 Западна Германия +  ГДР +  Зап. Берлин
|
| Обединение на Германия (1990)
|
 Падане на Берлинската стена
|
Федерална република Германия, накратко ФРГ или Германия (на немски: Bundesrepublik Deutschland, BRD, Deutschland), е създадена на 24 май 1949 г. и е разширена след обединението на Германия през 1990 г.
Към политическата система на Германия се отнасят федералните институции, процесите по взимане на политически решение и тяхното съдържание. Основата на германската политическа система е парламентарната демокрация и федерално държавно устройство. От голямо значение за държавното устройство е силната конкуренция между политическите партии, поради което политическата система на Германия се отличава по своята т. нар. партийна демокрация.
Създаване[редактиране | редактиране на кода]
След края на Втората световна война и разгрома на нацистка Германия страната е разделена на окупационни зони, които по-късно формират 2 отделни държави. В съветската зона се създава Германската демократична република (на немски: Deutsche Demokratische Republik), а зоните на САЩ, Великобритания и Франция са обединени във Федерална република Германия, чието име остава и след вливането в нея на ГДР след падането на Берлинската стена през 1989 г.
Двукамарна система[редактиране | редактиране на кода]
Система, при която законодателният орган на държавата се състои от 2 органа или от един орган с две камари с различен начин на образуване. Обикновено в едната камара представителството е териториално (по окръзи, области, щати, републики, провинции и пр.), а в другата е популярно (по гласоподаватели от цялата държава).[1] В Германия, като долна камара, представляваща целия народ, може да се разгледа Бундестага, а като горна камара, състояща се от представители на отделните провинции – Бундесрата.
Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]
Германия е федерална република, която се дели основно на 16 федерални провинции. Всяка провинция има републиканско държавно устройство със свой провинциален парламент, правителство, съдилища, министър-председател и пр. Причината за това административно деление на Германия е историческа – 24 немскоговорящи държави в Европа (кралства, велики херцогства, херцогства, княжества и градове-държави) през 1871 се обединяват в една Германска империя, и до днес федералните провинции на Германия са израз на тези културно-исторически различния в отделните части на страната.
Държавният глава се нарича Федерален президент, избиран за срок от 5 г. от специално свикано Федерално събрание (на немски: Bundesversammlung), което се състои от депутатите в Бундестага и равен на тях брой представители на 16-те германски федерални провинции, които от своя страна биват избрани от провинциалните парламенти, като те могат да бъдат политици и други публични личности.[2] Федералният президент има предимно представителни функции, въпреки че де юре има и по-широки правомощия като например да отказва подписа си под новоприети закони и така да възпрепятства влизането им в сила, но по обичайно право това не се случва. Федералният президент извършва проверка дали приетият закон е възникнал в съответствие с конституционно установения ред и дали по своето съдържание той не нарушава очевидно конституцията.[3] След това той подписва (утвърждава) закона и го публикува във Федералния държавен вестник.[4] С това законът е обнародван. Ако в закона не е посочена специална дата на влизане в сила, той автоматично влиза в сила от 14-ия ден след публикацията във Федералния държавен вестник.
Законодателен орган на федерално равнище е федерален парламент наричан Бундестаг (в превод на български: Федерален конкгрес),[5] който се избира на принципа на общи, преки, свободни, равноправни и тайни избори за срок от четири години.[6] Освен парламента съществува и Бундесрат (в превод на български: Федерален съвет), който не се избира пряко, а се състои от членове на отделните правителства на 16-те германски федерални провинции, и представлява интересите на провинциите на федерално ниво като инициира законопроекти и участва във създаването на всеки един федерален закон.
.svg)
Степента, до която Бундесратът участва във федералната законодателна дейност варира според типа закон, който се планира. Разграничават се два типа:[7][8]
- закони, изискващи одобрение от Бундесрата и
- закони, допускащи възражение от Бундесрата.
При първия тип законопроекти се изисква изричното одобрение на Бундесрата, без което те иначе не могат да се приемат; в този случай Бундесрата има право на абсолютно вето. Кога дадени законопроекти спадат към този тип, е изрично и изчерпателно установено в Основния закон на Германия (конституцията). Това са законопроекти, които целят изменение на Основния закон, или оказват въздействие върху финансите на провинциите, или ограничават организационния и административен суверенитет на провинциите.
Втория тип законопроекти са всички останали. При тях, Бундесратът има право на възражение, което се явява отлагателно вето, и което може да бъде преодоляно от Бундестага.
Двата органа, Бундестаг и Бундесрат са два отделни конституционни органа, а не две камари (палати) на един общ парламент, което е често срещано погрешно възприятие.
Изпълнителен орган е Федерално правителство, на чело на което стои Федерален канцлер, който се избира от Бундестага.[9] Министрите се назначават от президента по предложение на канцлера. Всяка провинция има своя конституция, парламент и правителство. През 1949-90 държавата е разделена на Германска демократична република (ГДР) на изток и Федерална република Германия на запад.
Особености на федералното деление[редактиране | редактиране на кода]
Федерализмът е сред утвърдените конституционни принципи на Германия. Съгласно германската конституция някои въпроси като външните работи и отбраната са от изключителната отговорност на федерацията (т.е. федералното равнище), докато други попадат в отговорността на провинциите; провинциите запазват остатъчните законодателни правомощия за всички други области, включително културата, която в Германия включва не само теми като финансово подпомагане на изкуствата и науките, но и повечето форми на образование и професионално обучение. Това е причината за факта, че в Германия има 16 различни образователни системи с различни видове училища и изучавани предмети. Също така всяка провинция си има своя полицейска система и тайни служби, а федерацията отделно и тя си има своя полиция и тайни служби, което води до факта, че в Германия има общо 17 полицейски системи. Въпреки че международните отношения, включително международните договори, са основно отговорност на федералното равнище, провинциите имат определени ограничени правомощия в тази област: по въпроси, които ги засягат пряко, те имат правомощия да сключват международни договори „със съгласието на федералното правителство“. Освен това, всяка провинция има свое представителство (тип посолство) пред Европейския съюз в Брюксел, наред с посолството на Германия като цяло. Представителства на провинциите защитават интересите им, например, в областта на европейското финансиране на регионалното развитие.
Провинциите защитават интересите си на федерално ниво чрез Бундесрат (на немски: Bundesrat, в буквален превод: Федерален съвет). Той не се избира пряко, а се състои от членове на правителствата на отделните провинции.[10] Броят на членовете, които всяка провинция има право да изпрати, варира между 3 и 6 според големината на населението ѝ.[10] Разликите в населенията обаче са твърде големи и броят членове все пак не се получава да е пропорционален спрямо населението. Това е компромис между „федералното“ изискване за равнопоставеност на провинциите от една стана, и демократичния идеал за точно представяне на съответния брой жители от друга страна.[10] Това решение има за цел да гарантира, че големите провинции няма да се налагат над малките, но и че малките провинции няма да командироват по-големите.[10] Буднесратът има право да инициира федерални законодателни процедури, да приема резолюции, и да налага абсолютно или отлагателно вето срещу федерални закони, приети от федералния законодател – това е Бундестага (на немски: Bundestag, в буквален превод: Федерален конгрес) – т.е. националния парламент на Германия.[11] Абсолютно вето Бундесратът има при законопроекти, целящи изменение на конституцията или при федерални закони, които пряко засягат финансите или административния суверенитет на провинциите, се изисква изричното одобрение на Бундесрата в законодателната процедура.[11] При всички останали законопроекти Бундесратът има отлагателно вето, което може да бъде преодоляно с определено мнозинство в Бундестага.
Провинциите защитават интересите си на федерално ниво също така чрез свои представителства (посолство) във федералната столица Берлин. Всяка провинция има свое представителство, което се ангажира в полза интересите на провинцията чрез контакт с федералните служби, а също и с други чуждестранни посолства или организации, имащи седалище в столицата. Като пример може да се даде Представителството на провинция Бранденбург пред федерацията. Освен това, всяка провинция има свое представителство (тип посолство) пред Европейския Съюз в Брюксел, наред с посолството на Германия като цяло. Представителства на провинциите защитават интересите си в Брюксел например в областта на европейското финансиране на регионалното развитие.
Представителство на Свободната държава Саксония пред Европейския Съюз в Брюксел
Представителство на Свободната държава Бавария пред Европейския съюз в Брюксел
Представителство на Свободната държава Бавария пред федерацията в Берлин
Представителство на Свободният и ханзеатски град Хамбург пред федерацията в Берлин
Представителство на провинция Саксония-Анхалт пред федерацията в Берлин
Парламенти[редактиране | редактиране на кода]
- Бундестаг — федерален парламент
- Бундесрат – федерален частично законодателен орган
- Ландтаг — парламент на отделните провинции
Всяка една от 16-те провинции има свой парламент и своя конституция.
Партии[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: - ХДС / ХСС — Християн-демократически съюз / Християнсоциален съюз
- ГСДП — Германска социалдемократическа партия
- Левицата — наследници на комунистическата партия на ГДР – Германска единна социалистическа партия
- Съюз 90/Зелените — зелена партия
- СДП — Свободна демократическа партия — либерална партия
- АзГ – Алтернатива за Германия – крайно-дясна партия
- НДПГ — Национал-демократическа партия на Германия — дясно-екстримистка, неонацистка партия
Държавни ръководители[редактиране | редактиране на кода]
- Основна статия Федерален президент на Германия
| Списък на федералните президенти на Федерална република Германия | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Nr. | Име (Lebensdaten) | Партия | Начало на мандата | Край на мандата | |
| 1 | Теодор Хойс (1884–1963) | СДП | 13 септември 1949 | 12 септември 1959 | |
| 2 | Хайнрих Любке (1894–1972) | ХДС | 13 септември 1959 | 30 юни 1969 | |
| 3 | Густав Хайнеман (1899–1976) | СДП | 1 юли 1969 | 30 юни 1974 | |
| 4 | Валтер Шел (* 1919) | СДП | 1 юли 1974 | 30 юни 1979 | |
| 5 | Карл Карстенс (1914–1992) | ХДС | 1 юли 1979 | 30 юли 1984 | |
| 6 | Рихард фон Вайцзекер (* 1920) | ХДС | 1 юли 1984 | 30 юни 1994 | |
| 7 | Роман Херцог (* 1934) | ХДС | 1 юли 1994 | 30 юни 1999 | |
| 8 | Йоханес Рау (1931–2006) | СДП | 1 юли 1999 | 30 юни 2004 | |
| 9 | Хорст Кьолер (* 1943) | ХДС | 1 юли 2004 | 31 май 2010 (подал оставка) | |
| 10 | Кристиан Вулф (* 1959) | ХДС | 30 юни 2010 | 17 февруари 2012 (подал оставка) | |
| 11 | Йоахим Гаук (* 1940) | безпартиен | 18 март 2012 | ||
| 12 | Франк- Валтер Щайнмайер (* 1956) | ГСДП | 12 февруари 2017 | ||
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Актуална конституция на Германия ((de))
- Хайделбергски Университет: Въведение в политическата система на ФРГ (реферати на немски език) Архив на оригинала от 2008-05-14 в Wayback Machine.
- www.chezoo.de Архив на оригинала от 2008-02-26 в Wayback Machine.
.svg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. Двукамарен. // Речник на българския език. Посетен на 28.05.2022. (на български)
- ↑ Deutscher Bundestag. Избор на федерален президент. // Посетен на 28.05.2022. (на български)
- ↑ Deutscher Bundestag. Задачи. // Посетен на 31.05.2022. (на български)
- ↑ Deutscher Bundestag. Задачи. // Посетен на 31.05.2022. (на български)
- ↑ Deutscher Bundestag. Задачи. // Посетен на 31.05.2022. (на български)
- ↑ Deutscher Bundestag. Избори. // Посетен на 28.05.2022. (на български)
- ↑ Bundesrat. Gesetzgebungsverfahren. Zustimmungs- und Einspruchsgesetze. // 2022. Посетен на 10.06.2022. (на немски)
- ↑ Федерална република Германия. Национално законодателство. Германия. // Европейски портал за електронно правосъдие. 10.12.2021. Посетен на 10.06.2022. (на български)
- ↑ Deutscher Bundestag. Избор на федерален канцлер. // Посетен на 31.05.2022. (на български)
- ↑ а б в г Bundesrat. Stimmenverteilung. Zusammensetzung des Bundesrates. // Посетен на 27.05.2022. (на немски)
- ↑ а б Bundesrat. Gesetzgebungsverfahren. Zustimmungs- und Einspruchsgesetze. // Посетен на 27.05.2022. (на немски)