Путинизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Путинизмът е понятие с което някои автори наричат политиката, идеологията и приоритетите на президента на Русия Владимир Путин.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

За путинизма са характерни: засилен държавен контрол върху частната собственост; сливане на властта с олигархията; монополизиране на икономиката; разрастване на корупцията; засилване на т.нар. непотизъм; избирателно прилагане на законите; икономическа политика лишена от прозрачност на финансовите и данъчните си аспекти; слабо правителство без политическа тежест в обществото; силна и безконтролна президентска институция; явно наличие на цензура в медиите; втвърдяване на отношенията със Запада. В тази връзка американският професор Маршал Голдман въвежда термина „силогарх“ (от силовак и олигарх), имайки предвид икономическия модел на путинизма, където значителни ресурси се контролират от бившите представители на спецслужбите.[1]

След 2012-та година в Русия започва явно преследване на опозиционерите. През 2013 г. Путин започва открито да критикува и евроатлантиците, които отричат традиционната идентичност: национална, културна, религиозна и сексуална. Според Путин, хората в много европейски страни се срамуват и страхуват да говорят за своята религиозна принадлежност, което води до демографска и морална криза. Желаещ да олицетворява борбата срещу тази тенденция, президентът призовава към защитата на традиционните консервативни ценности. Характерно за политиката на Владимир Путин е възраждането на т. нар. изконната руската идеология. Така Путин започва да защитава специфичен "руски път” в културата и в политиката, който се опира на идеите на т. нар. православна цивилизация. Друг аспект от тези политики е, че в отговор на украинската революция, интерпретирана от руските държавни медии като "фашистки преврат", Кремъл анексира Кримския полуостров. Част от възгледите на путинизма е и създаването на Евроазиатския икономически съюз, свързан с концепцията на евразийството. Тази идея цели създаването на общност на континенталните държави, като съперници на океанския евроатлантизъм. Докато руската икономика страда от наложени от Запада санкции, след анексията на Крим, пропагандирането на тези идеологически постулати се засилва, като те явно са предназначени да сплотят обществото и да събудят симпатии навън. Нов развой на тази политика е и военната намесата на Русия в Сирия.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Marshall I. Goldman. Petrostate: Putin, Power, and the New Russia, Oxford University Press, May 2008.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Що е то путинизъм? Статия на Майкъл Елчаниноф, заместник-главен редактор на „Филозофи Магазин” в "Хъфингтън пост" от 14.10.2015 г.