Света Богородица (Долна Диканя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Света Богородица“
Sv.Bogoroditza.Dolna.Dikanya.1.JPG
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Долна Диканя
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Софийска
Арх. наместничество Радомир
Архитектурен стил възрожденски
Изграждане XVI-XVII век
Съвременен статут действащ храм
Съвременно състояние нуждае се от реставрация
„Света Богородица“ в Общомедия

„Света Богородица“ е късносредновековна българска църква в село Долна Диканя, община Радомир, област Перник.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Богородица“

Църквата се намира в гробищата на село Долна Диканя, на възвишението над левия бряг на река Блато (Суха река, Арка). Еднокорабна, едноапсидна псевдотриконхална сграда с размери около 4,25 Х 6,5 м. Изградена е през XVI-XVII век от камъни и тухли, споени с бял хоросан. Църквата се осветява от 3 малки амбразурни прозорчета, по 1 в 3-те конхи. Корабът е с полуцилиндричен каменен свод, покрит с каменни плочи. Конхите също са покрити с каменни плочи. От западната страна на църквата, в по ново време, е изградена обширна галерия–богопростница.

Фрагменти от стенописи има само на източната олтарна стена. Стенописната декорация е подчинена на средновековната канонична схема. Запазени са, макар и тежко повредени, Богородица Ширшая небес в апсидата, от двете ѝ страни: Архангел Гавраил и Богородица от Благовещение. Между тях — Убрус и от двете му страни – медальони на архангели. Над Благовещение е сцената Възнесение Христово с медальон с образа на Христос. По останалите стени липсват стенописи, като е възможно те въобще да не са били изписвани.

Фреските от гробищната църква „Света Богородица“ носят стиловите белези на късносредновековната стенопис от XVI-XVII век и бележат края на монументалната българска средновековна стенопис.

Църквата е сравнително добре запазена, но се нуждае от спешни възстановителни работи. Част от каменните плочи на покрива и конхите са изпочупени, частично е изронена и хоросановата спойка между каменните блокове.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Митова-Джонова, Димитрина – Археологическите паметници в Пернишки окръг, София, 1983 г., с. 68

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]