Димитрина Митова-Джонова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитрина Митова-Джонова
български историк
Родена
1924 г.
Починала
19 март 2015 г. (91 г.)

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област История, археология
Образование Софийски университет
Известна с археологическото проучване на храм-кладенецът край село Гърло и крепостта Стенос (Маркова механа) при прохода Траянови врата и изследванията си върху прото-сардинската култура Нураги
Повлияна Васил Миков

Проф. д.и.н. Димитрина Митова-Джонова е български историк и археолог. Родена е в град София през 1924 г., където завършва основното, средното и висшето си образование. Родителите ѝ са от село Берайнци, Община Трън. След завършването на висшето си образование в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1948 г., специалност „История“ и втора специалност класическа филология и двугодишна специализация по стара история и археология, работи във Видинския и Свищовския археологически музеи, а по-късно в Националния институт за паметниците на културата. Проф. Митова-Джонова завършва земния си път на 19 март 2015 г. в София.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Защитава хабилитационен труд на тема „Общонародното и регионалното в културното развитие на Дунавската равнина“ в Института за изследване на изкуствата при БАН, за присъждане на научното звание „професор“ (1986) и дисертация на тема „Произход на протосардинската култура Нураги. Произход и същност“ в Института по тракология към БАН за присъждане на степен „доктор на науките“ (1988).

Димитрина Митова-Джонова активно работи през 1970-те, 1980-те и 1990-те години на територията на Пернишки и Плевенски окръг. Тя е откривател на култовия храм-кладенец край село Гърло през 1972 г., който според нея е най-древният известен градеж на територията на България. [1] Серджо Фрау я нарича „нашата мила дама на кладенците“, заради задълбочените ѝ изследвания върху шумерската протосардинска култура нураги.

През 1989-1990 г. започва археологически проучвания на античния римски град Димум (до гр. Белене), наложени от строителни дейности в двора на ОУ „Васил Левски“. В резултат на това са установени границите на крепостта, като са разкрити западната правоъгълна външна кула, фланкираща западната порта и участък от южната крепостна стена с U-образна кула. [2]

Тя ръководи и археологическото проучване на крепостта Стенос (Маркова механа) при прохода Траянови врата през 1978-1987 г.[3]

Тя има съществен принос в изследването на металодобива в Самоковско през късната античност в светлината на археологическите материали от с. Поповяне (докладвани от нея на Първи симпозиум по история на минното дело в Югоизточна Европа) и археологически данни за металургията през късната античност на територията на България.[4]

След пенсионирането ѝ проф. Митова-Джонова работи върху проблемите на шумерската-протосардинска култура, фетишизъм, монотеизъм, политеизъм - космогония, теогония и астрономическа доктрина през Бронзовата епоха в Югозападна Евразия.

Трудът ѝ „Протосардинска култура Нураги. Яхавизъм и християнство“ засяга широк кръг от проблеми на Нурологията и излиза отвъд проблемите на Палеобалканистиката и Тракологията. Анализът на богатата научна документация и познанията ѝ в автопсия на културата нураги проф.Джонова прави качествено нова интерпретация на на много от паметниците и явленията на тази прото-сардинска култура и за пръв път обяснява много от митовете ѝ през призмата на Стария Завет.

Научни публикации[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на много книги и научни публикации, сред които:

  • „Сардинска шумерска жреческа храмова формация с металургична и търговско-транспортна икономика IX-VI в. пр. Хр. Монотеизъм. Книга 1. Част 2: Бронзова пластика“. ИК Агенция ДАН – Ейдженси, София, 2012 г.
  • „Произход и същност на протосардинските сакрални кладенци III-I хилядолетие пр. Хр.“. ИК "Иврай", 2007
  • „Протосардинска култура Нураги. Произход и същност“, София, УИ "Климент Охридски" 1993
  • „Общонародното и регионалното в културно-историческото развитие на Дунавската равнина“. София: Българска академия на науките, 1989 (във съавторство с Александър Фол)
  • „Късноантична керамика в с. Поповяне Самоковско“. София: Септември, 1988
  • „Общонародното и регионалното в културно-историческото развитие на Дунавската равнина“. София: Изд. на БАН, 1989
  • „Антична пластика от Видинския музей“[5] (във съавторство със Йорданка Атанасова-Георгиева). София: Септември, 1985
  • „Археологическите паметници в Пернишки окръг“. ДИ "Септември", 1984
  • „Мегалитен храм кладенец при с. Гърло, Пернишки окръг“, София: Национален институт за паметниците на културата, 1984
  • „Археологически паметници в Плевенски окръг“. София: ДИ Септември, 1979

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „История“         Портал „История          Портал „България“         Портал „България