Мрамор (област Перник)
Тази статия е за селото в Област Перник. За други значения вижте Мрамор (пояснение).
| Мрамор | |
  Мрамор  Мрамор | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 19 души[1] (31 декември 2024 г.) 2,25 души/km² |
| Землище | 8,462 km² |
| Надм. височина | 797 m |
| Пощ. код | 2487 |
| Тел. код | 07732 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 49196 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ; 2019) |
Мрамор е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Мрамор се намира в планински район. Разположено на пътя за селата Горочевци и Пенкьовци и разклона за с.Кожинци. На 1 – 2 км след с.Вукан и на 10 км от гр.Трън.
Селото е разделено на следните махали (фамилии) по посока с. Вукан-Мрамор (отдясно на пътя): Долина, Лъжови, Паункови, Сарийни, Каранджулови, Вучини, Церак, Зайнни, Марчин дол, Гробища, Центъра (магазина), Тършевини, Цветкови.
Около селото се намират и следните местности: Каланьевъц, Боин кладенец, Бишчини падини, Разкръсье.
История
[редактиране | редактиране на кода]В стари документи селото е отбелязвано като: Мирамор в 1453 г., 1576 г., 1624 г.[2][3][4][5]; Мраморъ в 1878 г.[6]
През 1908 година в Мрамор е основана земеделска кооперация „Последна надежда“. Към 1935 г. тя има 37 члена.[7]
През 1985 година селото има 86 жители.[8]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
На около 2 км южно от село Мрамор, близо до пътя Трън – Пенкьовци е разположен манастирът „Света Богородица“. Храмов празник на манастира е 15 август.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Събор винаги първата събота след Богородица 15 август
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Мрамор
- Марко Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Гроздан Рандев[9]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.435
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.365
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.179
- ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
- ↑ Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия).
- ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 190.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
| ||||||||