Георги Ковачев (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Ковачев.
Георги Ковачев
български генерал
Звание генерал-майор
Години на служба 1915 – 1944
Служи на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Командвания Беломорски отряд (II СВ)
4-та дивизия (II СВ)
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война
Образование Национален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1945 г. (53 г.)
Национално знаме на България неизвестно, България

Георги Христов Ковачев е български офицер (генерал-майор), командир на Беломорския отряд (1941) и 4-та пехотна преславска дивизия (1941 – 1944) по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Ковачев е роден на 9 септември 1891 г. в село Велгощи, Охридско. През 1915 година завършва Военното училище в София и на 25 август е произведен в чин подпоручик. Служи в Шестдесет и втори пехотен полк, 15-и пограничен участък и Осма пехотна дружина. От 1928 г. е адютант на Трета инспекционна област и същата година е преместен в Деветнадесети пехотен шуменски полк. От 1932 г. отново е адютант на Трета инспекционна област, а през 1934 г. е в Осми пехотен приморски полк. От 1935 до 1936 г. е домакин на полка. След това е интендант на Четвърта пехотна преславска дивизия. От 1939 г. е командир на Седми пехотен преславски полк.[1]

След началото на Втората световна война, с поверително писмо №9032 от 24 юни 1941 г. от Щаба на войската се разпорежда създаването на Беломорски отряд – към щаба на 2-ра дивизионна област в Пловдив. Отрядът е формиран и на 21 юли 1941 г. за негов командир е назначен полковник Ковачев. На 24 юли частите на отряда се установяват по Беломорското крайбрежие, а щабът се разполага в Ксанти, с което се поема охраната на западната и южната морска граница.

След като в началото на август германските войски завладяват остров Крит, полковник Ковачев решава да задели малка част от силите за отбраната на бреговата ивица, а с останалите провежда занятия и укрепва заетите позиции. Полковник Ковачев остава командир на отряда до 25 ноември 1941 г., когато е назначен за командир на 4-та пехотна преславска дивизия. На тази длъжност остава до 6 юли 1944 г., когато е уволнен от армията.[2][3]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 105.
  2. ↑ Ташев, Т. [978-954-509-407-1  Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник]. София, Военно издателство, 2008. с. 76 – 77.
  3. ↑ Прокопиев, Анатолий. Противодесантната отбрана на Беломорското крайбрежие от българската армия 1941 – 1943. // Военноисторически сборник 3. 2005.
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Ковачев_(офицер)&oldid=11305330“.