Георги Ковачев (офицер)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Ковачев.
Георги Ковачев | |
---|---|
български генерал | |
Звание | генерал-майор |
Години на служба | 1915 – 1944 |
Служи на |
![]() |
Род войски |
![]() |
Командвания |
Беломорски отряд (II СВ) 4-та дивизия (II СВ) |
Битки/войни |
Първа световна война Втора световна война |
Образование | Национален военен университет |
|
|
Дата и място на раждане |
9 септември 1891 г.
|
Дата и място на смърт |
1945 г.
![]() |
Георги Христов Ковачев е български офицер (генерал-майор), командир на Беломорския отряд (1941) и 4-та пехотна преславска дивизия (1941 – 1944) по време на Втората световна война (1941 – 1945).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Ковачев е роден на 9 септември 1891 г. в село Велгощи, Охридско. През 1915 година завършва Военното училище в София и на 25 август е произведен в чин подпоручик. Служи в Шестдесет и втори пехотен полк, 15-и пограничен участък и Осма пехотна дружина. От 1928 г. е адютант на Трета инспекционна област и същата година е преместен в Деветнадесети пехотен шуменски полк. От 1932 г. отново е адютант на Трета инспекционна област, а през 1934 г. е в Осми пехотен приморски полк. От 1935 до 1936 г. е домакин на полка. След това е интендант на Четвърта пехотна преславска дивизия. От 1939 г. е командир на Седми пехотен преславски полк.[1]
След началото на Втората световна война, с поверително писмо №9032 от 24 юни 1941 г. от Щаба на войската се разпорежда създаването на Беломорски отряд – към щаба на 2-ра дивизионна област в Пловдив. Отрядът е формиран и на 21 юли 1941 г. за негов командир е назначен полковник Ковачев. На 24 юли частите на отряда се установяват по Беломорското крайбрежие, а щабът се разполага в Ксанти, с което се поема охраната на западната и южната морска граница.
След като в началото на август германските войски завладяват остров Крит, полковник Ковачев решава да задели малка част от силите за отбраната на бреговата ивица, а с останалите провежда занятия и укрепва заетите позиции. Полковник Ковачев остава командир на отряда до 25 ноември 1941 г., когато е назначен за командир на 4-та пехотна преславска дивизия. На тази длъжност остава до 6 юли 1944 г., когато е уволнен от армията.[2][3]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (25 август 1915)
- Поручик (30 май 1917)
- Капитан (1 май 1920)
- Майор (15 май 1930)
- Подполковник (26 август 1934)
- Полковник (3 октомври 1938)
- Генерал-майор (6 май 1943)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 105.
- ↑ Ташев, Т. [978-954-509-407-1 Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник]. София, Военно издателство, 2008. с. 76 – 77.
- ↑ Прокопиев, Анатолий. Противодесантната отбрана на Беломорското крайбрежие от българската армия 1941 – 1943. // Военноисторически сборник 3. 2005.
- Генерал-майори от Царство България
- Български офицери от Македония
- Български военни дейци от Първата световна война
- Български военни дейци от Втората световна война
- Български имигранти от Македония в Асеновград
- Тридесет и пети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Хора от община Охрид
- Носители на орден „За храброст“ IV степен