Стоян Топузов

Стоян Топузов
	Стоян Топузов
български офицер
Звание	Полковник
Години на служба	1884 – 1913
Служи на	България
Род войски	Българска армия
Командвания	3-та рота от 2-ри пехотен полк (СБВ); 10-и пехотен полк (БВ)
Битки/войни	Сръбско-българска война; Балканска война; Междусъюзническа война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	15 юли 1864 г. (стар стил) Кюстендил, Османска империя
Дата и място на смърт	13 януари 1913 г. (48 г.) Кумдере, Османска империя

Стоян Димитров (понякога Димитриев)^[1]Топузов е български офицер (полковник), командир 3^-та рота от 2^-ри пехотен струмски полк по време на Сръбско-българската (1885) и командир на 10^-и пехотен родопски полк през Балканската война (1912 – 1913).

Биография

Стоян Топузов е роден на 15 юли 1864 година в Кюстендил. През 1884 година завършва с петия випуск на Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик.

Военнослужещи от българския гарнизон в Самоков начело с подполковник Топузов на визита на турския гарнизон в „Мехомия“ през юли 1908 г.

Сръбско-българска война (1885)

По време на Сръбско-българската война (1885) подпоручик Топузов командва 3^-та рота от 2^-ри пехотен струмски полк, с която взема участие в боевете при Колуница, Брезник, Суковския мост, както и в Пиротското сражение. Служи в тринадесети пехотен полк.^[2]

През 1886 г. участва в детронацията на княз Александър I Батенберг, за което е уволнен от армията, но по-късно възстановен на служба.

През Балканската война (1912 – 1913) полковник Топузов командва 10^-и пехотен родопски полк. По време на боевете при Кумдере Топузов е тежко ранен и умира от раните си.

Памет

На полковник Стоян Топузов е наречена улица в квартал „Люлин“ в София (Карта).

Военни звания

Подпоручик (30 август 1884)
Поручик (10 юни 1887)
Капитан (1889)
Майор (14 февруари 1900)
Подполковник (27 септември 1904)
Полковник (14 април 1910)

Източници

Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 215

Бележки

↑ Недевска, Екатерина, Шанов, Стефан. Сръбско-българската война 1885. Сборник спомени. София, Военно издателство, 1985., стр. 43
↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 342.

Портал „Военна история на България“

[1] Недевска, Екатерина, Шанов, Стефан. Сръбско-българската война 1885. Сборник спомени. София, Военно издателство, 1985., стр. 43

[2] Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 342.

[1]

[2]