Стоян Топузов (офицер)
| Стоян Топузов | |
| български офицер | |
 | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1884 – 1913 |
| Служи на |  България |
| Род войски |  Българска армия |
| Командвания | 3-та рота от 2-ри пехотен полк (СБВ) 10-и пехотен полк (БВ) |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт |
.svg){kind=small} Кумдере, Османска империя |
Стоян Димитров (понякога Димитриев)[1]Топузов е български офицер (полковник), командир 3-та рота от 2-ри пехотен струмски полк по време на Сръбско-българската (1885) и командир на 10-и пехотен родопски полк през Балканската война (1912 – 1913).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стоян Топузов е роден на 15 юли 1864 година в Кюстендил. През 1884 година завършва с петия випуск на Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик.
Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]
По време на Сръбско-българската война (1885) подпоручик Топузов командва 3-та рота от 2-ри пехотен струмски полк, с която взема участие в боевете при Колуница, Брезник, Суковския мост, както и в Пиротското сражение. Служи в тринадесети пехотен полк.[2]
През 1886 г. участва в детронацията на княз Александър I Батенберг, за което е уволнен от армията, но по-късно възстановен на служба.
През Балканската война (1912 – 1913) полковник Топузов командва 10-и пехотен родопски полк. По време на боевете при Кумдере Топузов е тежко ранен и умира от раните си.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (30 август 1884)
- Поручик (10 юни 1887)
- Капитан (1889)
- Майор (14 февруари 1900)
- Подполковник (27 септември 1904)
- Полковник (14 април 1910)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 215
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Недевска, Екатерина, Шанов, Стефан. Сръбско-българската война 1885. Сборник спомени. София, Военно издателство, 1985., стр. 43
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 342.
