Направо към съдържанието

Стоян Топузов (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стоян Топузов
български офицер

ЗваниеПолковник
Години на служба1884 – 1913
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиЗнаме на Българската армия Българска армия
Командвания3-та рота от 2-ри пехотен полк (СБВ)
10 пехотен полк (БВ)
Битки/войниСръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
13 януари 1913 г. (48 г.)
Знаме на Османската империя Кумдере, Османска империя

Стоян Димитров (понякога Димитриев)[1]Топузов е български офицер (полковник), командир 3-та рота от 2-ри пехотен струмски полк по време на Сръбско-българската (1885) и командир на 10 пехотен родопски полк през Балканската война (1912 – 1913).

Стоян Топузов е роден на 15 юли 1864 година в Кюстендил. През 1884 година завършва с петия випуск на Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик.

Военнослужещи от българския гарнизон в Самоков начело с подполковник Топузов на визита на турския гарнизон в „Мехомия“ през юли 1908 г.

Сръбско-българска война (1885)

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Сръбско-българската война (1885) подпоручик Топузов командва 3-та рота от 2-ри пехотен струмски полк, с която взема участие в боевете при Колуница, Брезник, Суковския мост, както и в Пиротското сражение. Служи в тринадесети пехотен полк.[2]

През 1886 г. участва в детронацията на княз Александър I Батенберг, за което е уволнен от армията, но по-късно възстановен на служба.

През Балканската война (1912 – 1913) полковник Топузов командва 10 пехотен родопски полк. По време на боевете при Кумдере Топузов е тежко ранен и умира от раните си.

  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 215
  1. Недевска, Екатерина, Шанов, Стефан. Сръбско-българската война 1885. Сборник спомени. София, Военно издателство, 1985., стр. 43
  2. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 342.