Георги Герасимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Герасимов
Роден
Починал
Пазарджик, България
Националност българин
Академия Национална художествена академия, София, Академия за приложно изкуство, Прага
Учители Никола Маринов, Васил Захариев
Направление живопис, графика

Георги Герасимов е български художник.[1] Един от класиците на новото и най-ново българско изкуство, майстор на изящната рисунка и графика (суха игла, дърворез, офорт, акватинта, верни-му, мецотинто, линогравюра), живопис.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва прогимназия и гимназия в Пазарджик (1905 – 1925). Дипломира се в Държавна художествена академия със завършен курс по живопис при проф. Никола Маринов и с допълнителен предмет „графика“ при проф. Васил Захариев. Получава свидетелство за специалност „Преподавател по живопис“ (1926 – 1931). Специализира графика в Академията за приложно изкуство в Прага при проф. Т. Ф. Шимон и проф. Швабински. Дипломира се с отличен успех, почетен диплом и парична награда, като завършва 4-годишния курс на обучение за 10 месеца (1937 – 1938). Работи като стажант и редовен учител, лектор по рисуване, техническо чертане и калиграфия в различни столични училища: I и III мъжки гимназии, Техническо училище, Военно-инженерната школа, Промишленото училище за трудови резерви, Техникума по графика (1931 – 1965). Работи и като чертожник в Секцията на водите в Пазарджик (1926), военен художник (1943), художник-график в Държавната печатница – София (1933 – 34), наблюдател на учебния процес по рисуване в Пазарджик (1944).

След пенсионирането си живее и твори в Пазарджик (1965 – 1977). Първата си самостоятелна изложба, която е юбилейна, урежда в Пазарджик (1966). Избран е за член на художествения съвет на Художествената галерия „Станислав Доспевски“ (1972).

Умира в Пазарджик на 15 април 1977.

Георги Герасимов завещава на Пазарджик цялото си художествено наследство от над 6000 творби; къщата си в Пазарджик, заедно с цялата си покъщнина и лични вещи, между които 122 с музейна и етнографска стойност, в т.ч. нумизматична сбирка, златни часовници, ордени и др; дюкяна си в Пазарджик на бул. „България“; спестовните влогове; личния и фамилен архив; 1974 бр. книги и списания; апартамента си в София на ул. „Султан тепе“ 3 с цел "да бъде предоставен за квартира на талантливи ученици и студенти, учещи в Художествената гимназия и Художествената академия в София.

Волята на дарителя е домът му в Пазарджик да бъде превърнат в постоянна художествена галерия, където да бъдат изложени творбите му, а „вещите да останат експонати“ в нея. Родната му къща сега е филиал на Художествена галерия „Станислав Доспевски“ в Пазарджик.

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

От 1930 г. участва във всички общи художествени изложби в страната и представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина като Прага, Будапеща, Москва, Берлин, Лайпциг, Варшава, Мюнхен, Франкфурт, Щутгарт, Виена, Загреб, Любляна, Белград, Кошице, Пилзен, Париж, Чикаго, Ню Йорк, Венеция, Лугано и др.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Награда на Министерството на народното просвещение за детски портрет „Лили“ и гравюрата „Пиета“ (1936), Орден „Кирил и Методий“ (1966, 1959).

Провъзгласен за почетен гражданин на Пазарджик „за приноса му в националното изкуство и културно развитие на родния град“ по повод 60-ата му годишнина и юбилейната изложба (1966) и др.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]