Лазар Лазаров (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Лазар Лазаров.

Лазар Лазаров
български офицер от пехотата
Роден
Починал
неизв.

Образование Национален военен университет

Лазар Иванов Лазаров е български офицер, генерал-лейтенант, офицер от Бургаската дружина през Сръбско-българската война (1885), командир на дружина в 40 пехотен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 29 пехотен ямболски полк и на 2-ра бригада от 12 пехотна дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лазар Лазаров е роден на 25 март 1864 г. в Карлово. На 1 октомври 1881 постъпва на военна служба. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище със 7 випуск, на 7 септември 1885 г. е произведен в чин подпоручик и назначен на служба в Бургаската дружина от войската на Южна България.[1] Взема участие в Сръбско-българската война (1885), след което през 1888 е произведен в чин поручик, а на 2 август 1891 в чин капитан. През 1900 г. служи като командир на рота от 19 пехотен шуменски полк и през 1903 г. е произведен в чин майор, а на 31 декември 1906 в чин подполковник. Служи в 9 резервен полк. От 1909 г. служи като началник на 33-то полково военно окръжие, а през 1911 г. е помощник-командир на 27 пехотен чепински полк.

Подполковник Лазаров взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на дружина в 40 пехотен полк, като на 18 май 1913 г. е произведен в чин полковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Лазаров първоначално е командва 29 пехотен ямболски полк, за която служба със заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас.[2] По-късно поема командването на 2-ра бригада от 12 пехотна дивизия, за която служба през 1918 г. е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие[3], която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната.[4] Уволнен е от служба на 31 октомври 1918 година.

На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал-майор. По-късно е произведен в чин генерал-лейтенант. Генерал-лейтенант Лазар Лазаров е женен и има 3 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 26, 28.
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 106 – 107
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 2
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 245 – 246

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България