Направо към съдържанието

Марчо Марчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марко Марчев
български генерал
Битки/войниВтора световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Марчо (Марко) Йорданов Марчев[1] е български офицер (генерал-майор), командир на 6-а пехотна бдинска дивизия (1944), инспектор на пехотата (1944 – 1945), инспектор по мобилизацията (1945) и директор на Военноиздателския фонд (1946 – 1948).

Марчо Марчев е на 17 октомври 1897 година в търновското село Полски Тръмбеш[2] . През 1919 година завършва Военното на Негово Величество училище в София и е произведен в чин подпоручик. Служи в 1-ви конен полк и в Лейбгвардейския конен полк, като от 30 януари 1923 г. е поручик. От 1927 г. е на служба в 8 жандармерийска група, на 15 април 1928 г. е произведен в чин капитан, след което през 1929 г. е назначен за командир на ескадрон от 8 конен полк[3]. Година по-късно е назначен за командир на батарея от 2-ри армейски артилерийски полк[4]. През 1932 г. завършва Военната академия[5]. През 1935 г. е причислен към Генералния щаб[6] и назначен за началник на химическата секция към Щаба на войската[7], като на 6 май същата година е произведен в чин майор.[8] През септември същата година е уволнен за антимонархическа дейност, а в периода 1938 – 1944 г. служи в Трудови войски[9].

След деветосептемврийски преврат е върнат на служба и с чин полковник на 14 септември 1944 г. е назначен за командир на 6 пехотна бдинска дивизия[10] с която участва в Нишката и Косовската операции[11]. На 15 декември 1944 е назначен за инспектор на пехотата, а през 1945 година инспектор по мобилизацията[11]. На 20 юли 1946[12] година е уволнен от армията по собствено желание. Между 1946 и 1948 година е директор на Военноиздателския фонд[11].

  1. Според Ташев, първото му име е Марко
  2. Според Ташев, е роден в Горски Долен Тръмбеш
  3. Министерска заповед (МЗ) №91 от 1929 г.
  4. МЗ № 64 от 1930 г.
  5. Заповед № 189
  6. Заповед № 312
  7. МЗ №88 от 1935
  8. Руменин, с. 232 и 233
  9. Ташев, с. 90
  10. МЗ № 123 от 1944 г.
  11. а б в Ташев, с. 91
  12. Според Руменин е уволнен през 1945 г.
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 232 и 233.
  • Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 90 и 91