Никола Кметов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Кметов
български офицер от кавалерията
Роден
Починал

Никола Венков Кметов е български офицер, полковник от кавалерията, командир на дивизион от 1-ви конен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 1-ви конен полк (1913 – 1917) и на 4-та конна бригада (1917 – 1918) през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Кметов е роден на 24 август 1864 г. в Горна Оряховица. През 1883 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, достига до звание юнкер, дипломира се под № 158, на 16 юли 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 3-ти конен полк.[1] Взема участие в Сръбско-българската война (1885) в редовете на Търновската доброволна ученическа чета от състава на Ученическия легион.[2] На 2 август 1891 е произведен в чин поручик, а през 1898 в чин ротмистър. През 1900 г. служи като старши офицер в 4-и конен полк. На 27 септември 1904 г. е произведен в чин майор. През 1909 г. е командир на ескадрон от 1-ви конен полк, през 1911 е произведен в чин подполковник и от същата година командва дивизион в същия полк.

Подполковник Кметов в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като е на същата длъжност от преди войните. На 21 септември 1913 г. поема командването на 1-ви конен полк, на която служба е до 16 май 1914, като на 1 април 1914 г. е произведен в чин полковник. На 20 май 1915 г. отново е назначен за командир на 1-ви конен полк, на която служба е до 10 септември 1915. Поема за трети път полка на 15 ноември 1915 година.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Кметов първоначално продължава командването на 1-ви конен полк, след което на 17 януари 1917 г. е назначен за командир на 4-та конна бригада. През 1919 г. командва 1-ва конна бригада. Същата година е уволнен от служба.

Полковник Никола Кметов умира на 6 септември 1929 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, приложение 4
  2. Чолов, Петър. Българските въоръжени чети и отряди през XIX век. София, Академично издатеслтво „Марин Дринов“, 2003. ISBN 954-430922-5. с. 311.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България