Велик е нашият войник

„Велик е нашият войник“
химн на Българската армия
Текст	Константин Георгиев Попов, 1916 г.
Музика	Михаил Шекерджиев, 1916 г.

„Велик е нашият войник“ е един от най-популярните български маршове и военни песни, някога марш на Двадесет и трети пехотен шипченски полк, понастоящем химн на Българската армия.

Създаване

Воинският химн „Велик е нашият войник“ е композиран за един ден през 1916 година по време на Първата световна война край Охридското езеро от Михаил Шекерджиев, редник в 23-ти полк на Осма пехотна тунджанска дивизия по текст на журналиста подпоручик Константин Георгиев Попов. На следващия ден песента е изпълнена от войнишки хор на 23-ти полк. Малко по-късно Иван Влаев от Габрово отпечатва песента в голям тираж, като на гърба на всяко издание по желание на Шекерджиев пише: „Приходът от продажбата е за семействата на убитите от полка войници“.

По политически причини, през различните исторически периоди, оригиналният текст се преработва. Особено драстични промени текстът търпи след 9 септември 1944 г.

За химн на Българската армия е обявен със заповед на министъра на отбраната Бойко Ноев на 31 май 2001 година.

Оригинален текст на химна

Великъ е нашиятъ войникъ!
Великъ, великъ, великъ!
Измокренъ, гладенъ, уморенъ,
безъ отдихъ би се день и нощь,
бърдата цепи разяренъ
съ страшния си викъ „На ножъ!“.
Отъ Китка литна въ единъ мигъ,
прѣцапа Тимока дълбокъ,
при Равна, Вина, Лѣсковикъ,
черта му пѫть самиятъ Богъ.
При Маврово, заровенъ в снѣгъ,
съ рѫцѣ прѣмръзнали се би,
въ Ботумъ отвори пѫть за Дринъ,
прокуди врага до единъ!
И пакъ спокоенъ, мълчаливъ,
при Охридъ днесъ той стои
и чака новъ врагъ да срази
съ страшния си викъ „На ножъ!“.

Текст от 1945 до 1990 г.

Велик е нашият войник!
Велик, велик, велик!
Измокрен, гладен, уморен,
Без отдих би се ден и нощ,
Бърдата цепи разярен
Със страшния си вик "На нож!"

За него Шипка пее днес,
За него Одрин днес мълви.
Венци на доблест и на чест
Хайдушкият Балкан му сви.

Пленил бе той знамена безчет,
С „Ура“ превзе Люлебургаз.
От Драва и от Мур навред
Се чу победният му глас.

И пак безстрашен и суров,
На бойния си пост е той,
За бащин край и днес готов
Да литне във победен бой.