Направо към съдържанието

Тих бял Дунав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ботев марш)
Тих бял Дунав
патриотична песен на Иван Караджов
Езикбългарски
КомпозиторИван Караджов
Автор на текстаИван Вазов
Създаване1909
Тих бял Дунав
военен марш на Георги Безлов
КомпозиторГеорги Безлов
Създаване1885

„Тих бял Дунав“ е българска патриотична песен и военен марш на Георги Безлов, базирани на стихотворение на Иван Вазов в чест на Ботевата чета и драматичното ѝ преминаване през река Дунав с парахода „Радецки“ през 1876 година.

Песента използва като текст първите шест куплета от по-дългото стихотворение на Иван Вазов „Радецки“. То е написано от Вазов около 20 май 1876 година под непосредственото впечатление от новината за преминаването на Ботевата чета в България. Публикувано е в неговата първа стихосбирка „Пряпорец и гусла“ и започва с неточен епиграф от френския поет Понс Дьони Екушар Льобрюн: Тoi, Libertè, que je chante et que j'adore,/ Dirige mon navire sur cette onde... („Ти, Свобода, която възпявам и обожавам,/ насочвай моя кораб по тази вълна“).[1]

След Освобождението началната част на стихотворението е адаптирана в песен по мелодията на популярната руска „Казашка люлчина песен“,[2] написана от Михаил Лермонтов през 1838 година на основата на фолклора на терекски казаци.[3] Първоначално песента се изпълнява с различни варианти на мелодията и на използваните куплети. През 1909 година тя е аранжирана от българския учител в Солун Иван Караджов, заради което е преследван от османските власти.[4]

През 1921 година песента е преработена в инструментален марш за духов оркестър, който става известен като „Ботев марш“ и до наши дни е често изпълняван от българските военни оркестри. Маршът е написан от ръководителя на военния оркестър във Враца Георги Безлов, който получава нареждане да състави марш по „Тих бял Дунав“, който да се изпълни по време на Ботевите празници, и успява да го направи за три дни.[2]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Целият текст на песента е поместен в Уикиизточник.

Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и „Радецки“ гордо плува
по златни вълни.
Но кога се там съзирва
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.
Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.
Гордо Ботев там застана
младият им вожд –
па си дума капитану,
с гол в ръката нож:
Аз съм български войвода,
момци ми са тез;
ний летиме за свобода,
кръв да леем днес.
Ний летиме на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.