Димитър Маринов (полковник, р. 1860)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Маринов.

Димитър Маринов
български офицер от пехотата
Роден
Починал
1946 г. (85 г.)

Учил вНационален военен университет

Димитър Маринов Маринов е български офицер, полковник от пехотата, командир на 1-ва дружина от 3-ти пехотен бдински полк през Сръбско-българската война (1885) и командир на 1-ви пехотен софийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Синовете на полковник Димитър Маринов – Борис (по-късно полковник) и Асен (по-късно капитан) през 1904 година. Фото: Иван Карастоянов

Димитър Маринов е роден на 3 май 1860 г. в Шумен. През 1880 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 30 август е произведен в чин подпоручик. Служи в Шуменска №19 пеша дружина. На 30 август 1883 г. е произведен в чин поручик.

Взема участие в Сръбско-българската война (1885) като командир на 1-ва дружина от 3-ти пехотен бдински полк, която влиза в състава на Трънския отряд и с която участва в Боя при Трън (3 ноември), в Сливнишкото отбранително сражение (5 – 7 ноември) и в Пиротското сражение (14 – 15 ноември).[1]

На 24 март 1886 е произведен в чин капитан[2], на 2 август 1890 в чин майор, на 2 август 1893 в чин подполковник и на 15 февруари 1900 в чин полковник. По време на военната си кариера служи в 4-ти пехотен плевенски полк, 14 пехотен македонски полк и 15 пехотен ломски полк.

Полковник Димитър Маринов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на 1-ви пехотен софийски полк. След края на войните на 28 юни 1913 г. е уволнен от служба. Умира през 1946 година.

Полковник Димитър Маринов е баща на полковник Борис Маринов (1895 – 1974) и на капитан Асен Маринов (1895 – 1923).

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 391 – 392.
  2. Според документи от Сръбско-българскта война (1885), той участва във войната с чин капитан т.е. най-вероятно е произведен по-рано от тази дата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]