Направо към съдържанието

Емил Рупел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емил Рупел
български писател
Роден
Починал
9 юни 2020 г. (81 г.)

Емил Иванов Рупел е български поет и писател. Автор е на лирика, сатира, спомени.[1]

Роден е в 1939 година в петричкото гранично село Кулата. Завършва гимназия в Димитровград. Учи земемерство в Стара Загора и Велико Търново. След това учи една година унгарска литература в Будапеща. В 1970 година постъпва в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва, който завършва в 1975 година. Постъпва на работа като редактор в отдел „Поезия“ на издателство „Народна младеж“ в 1976 година и работи там до 1985 година. Член е на Съюза на българските писатели.[1]

  • „Проверката продължава“ (1964),
  • „И нещо повече“ (1968),
  • „Задъхани песни“ (1973),
  • „Докрай“ (1978),
  • „Вярност“ (1981),
  • „Мъжко хоро“ (1984),
  • „Покана за рожден ден“ (1989),
  • „Гласът на Пирин“ (1994),
  • „Завръщане. Избрано“ (2002),
  • „Гласът на Пирин. Избрано“ (2006),
  • „Всичко е в нея“ (2009),
  • „Поздравителни адреси“ (сатира, 2009).[1]
  1. а б в Емил Рупел // Литературен свят. Посетен на 9 юли 2015.