Адамов мост
Адамов мост (на санскрит: रामसेतु; на тамилски: இராமர் பாலம்) се нарича верига от плитчини и острови между Индия и Шри Ланка. Дължината му е 48 km. Геоложките данни сочат, че в миналото той е представлява сухопътна връзка между двете страни.[1] Водите около него рядко надхвърлят 1 m дълбочина, което възпрепятства корабоплаването.[1] Съществуват сведения, че мостът е бил проходим до 1480 г., когато циклон го потапя.[2][3]
Исторически сведения[редактиране | редактиране на кода]
Мостът е споменат за пръв път в древния санскритски епос Рамаяна, написана от Валмики.[4] В нея е описано как бог Рама е накарал хората Ванара да построят моста, за да спасят жена му, Сита, от краля ракшаса Равана.[4][5] Мостът се среща и в текст на Ибн Хурдазбих от средата на 9 век.[6] Според друга легенда, на която се дължи наименованието им Адам (първият човек, според Библията) е минал по тези острови и плитчини, след като бил изгонен от Рая, по пътя си от Цейлон към Индия.[7] Ал-Бируни е вероятно първия, описал формата на релефа по този начин.[6] Първата карта, използваща името Адамов мост се появява през 1804 г. и е дело на британски картограф.[4]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Мостът започва като поредица от плитчини от бившето селище Дханушкоди при остров Памбан и завършва при острова на Шри Ланка Манар. Самият остров Памбан е свързан с континенталната част на Индия чрез двукилометров мост. Границата между двете държави преминава някъде сред плитчините, което я прави една от най-късите сухопътни граници в света.
Геоложка еволюция[редактиране | редактиране на кода]
Съществуват значителни разногласия относно произхода на моста. През 19 век преобладават две главни теории относно естеството му. Едната го счита за продукт на натрупване и повдигане на суша, докато другата заключва, че той се е образувал при откъсването на Шри Ланка от Индийския субконтинент.[8] По-късно се появява и теория, считаща го за коралова надстройка над тектонско повишение на морското дъно.
Реконструирането на геоложката еволюция на островната верига е особено трудно.[9] Според една от хипотезите, Адамовият мост в миналото е бил най-голямото томболо на Земята, но се е превърнал във верига от плитчини с покачването на средното морско равнище на световния океан преди няколко хиляди години.[10]
Основавайки се на сателитни данни, макари без реални полеви данни, Индийската организация за космически изследвания е определила, че Адамовият мост включва 103 малки рифа, разположени на една линия.[11] Формата на релефа включва гребените на рифовите, пясъчни плитчини и по-дълбоки канали между тях.[12]
Смята се, че в миналото мостът е бил проходим по суша.[13] Той е започнал да еволюира преди около 125 000 години. Според едно от проучванията, рифовете са се образували едва преди около 4000 години.[12]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Adam's bridge // 2007. Архивиран от оригинала на 13 януари 2008. Посетен на 14 септември 2007.
- ↑ Garg, Ganga Ram. Adam's Bridge // Encyclopaedia of the Hindu World. Т. A–Aj. New Delhi, South Asia Books, 1992. ISBN 978-81-261-3489-2. с. 142.
- ↑ Ramar Sethu, a world heritage centre? // Rediff.com. Посетен на 15 юли 2014.
- ↑ а б в Room, Adrian. Placenames of the World. McFarland & Company, 2006. ISBN 978-0-7864-2248-7. с. 19.
- ↑ Valmiki Ramayana – Yuddha Kanda // Архивиран от оригинала на 2017-12-13. Посетен на 19 януари 2019.
- ↑ а б Suckling, Horatio John. Ceylon: A General Description of the Island, Historical, Physical, Statistical. Containing the Most Recent Information. Chapman & Hall, 1876. с. 58.
- ↑ Adams Bridge | Encyclopedia.com // Посетен на 9 декември 2019.
- ↑ Tennent, James Emerson. Ceylon: An Account of the Island Physical, Historical and Topographical. London, Longman, Green, Longman, and Roberts, 1859. с. 13.
- ↑ Ram Setu: Fact or fiction? // Посетен на 14 декември 2017.
- ↑ Tombolo | geology // Посетен на 14 декември 2017.
- ↑ Bahuguna, Anjali и др. IRS views the Adams bridge (bridging India and Sri Lanka) // Journal of the Indian Society of Remote Sensing 31 (4). 1 декември 2003. DOI:10.1007/BF03007343. с. 237 – 239.
- ↑ а б Myth vs Science // Frontline. 5 октомври 2007. Посетен на 12 април 2020.
- ↑ Ripley, S. Dillon. Patterns of Speciation in Indian Birds // Journal of Biogeography 17 (6). ноември 1990. DOI:10.2307/2845145. с. 639 – 648.