Синхали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Синхали
Sinhalese People.png
Общ брой ок. 17 милиона
Значителен брой в Флаг на Шри Ланка Шри Ланка – 15 173 820
Флаг на Австралия Австралия – ~110 000
Флаг на Великобритания Великобритания – ~100,000
Флаг на САЩ САЩ – ~41 000
Флаг на Сингапур Сингапур – ~25 000
Флаг на Канада Канада – 19 830
Език синхалски, английски
Религия теравада
Сродни етно групи тамили
Singhalesen 2012.svg
Разпространение на синхалите в Шри Ланка.
Синхали в Общомедия

Синхалите (на синхалски: සිංහල ජාතිය, Sinhala Jathiya) са етническа група и коренното население на Шри Ланка.[1] Те представляват около 75% от населението на страната.[2][3] Синхалската идентичност се гради от език, историческо наследство и религия. Синхалите говорят на синхалски език (индоарийски език) и като цяло изповядват теравада будизма,[4] макар малък процент от синхалите да са последователи на католицизма. Синхалите обитават главно централните, южните и западните части на Шри Ланка. Според поемата от 5 век Махавамса и трактата Дипавамса, написани на пали от будистки монаси в Шри Ланка, синхалите са потомци на заселниците, които идват на острова през 543 г. пр. н. е. от Индия, водени от принц Виджая.[5]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Съвременните генетични проучвания сочат към преобладаваща бенгалска жилка с малки тамилски и западноиндийски (гуджаратски) примеси.[6][7] Изследванията сочат също, че синхалите притежават генетична връзка с източноазиатските и югоизточноазиатските населения, поради тясната им генетична връзка със Североизточна Индия.[8][9] Някои генетични маркери сред синхалите сочат към влияния от Източна и Югоизточна Азия, много от които се срещат и сред населението на Североизточна Индия, с което синхалите имат генетична връзка.[10][11][12]

История[редактиране | редактиране на кода]

През първото хилядолетие пр. н. е. Шри Ланка е заселен от пришълци от континентална Индия, синхали и тамили. В етногенезиса на синхалите участва и коренното население на острова, което е с австралоиден произход. Първоначално на културата на острова влияят индийците и арабите. В периода 3 – 8 век съществува държава със столица в Анурадхапура, в която земеделието, занаятчийството и търговията са вече добре развити. В периода 8 – 13 век съществува държава със столица в Полонарува, през който се водят войни с южноиндийските държави. През 16 век част от острова попада в ръцете на португалците, през 17 век те са изместени от нидерландци, а в края на 18 век островът е завзет от британците, които му придават името Цейлон. През 1948 г. Цейлон получава статут на доминион, а през 1972 г. е приета нова конституция, чрез която се провъзгласява Република Шри Ланка.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Названието на синхалите най-вероятно произлиза от санскритското синхала, което ще рече „лъвски“.[13] Древното названието на острова е Синхала Двипа или „Лъвски остров“.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Синхалско момиче в традиционно облекло.

Синхалската култура е уникална и съществува от поне 2600 години. В голяма степен се основава на идеите на теравада будизма. Развита е главно в скулптурата, изящните изкуства, литературата, танците, поезията и широк набор от фолклорни вярвания и ритуални традиции. Древната синхалска каменна скулптура и надписи са известни по света и са главната привличаща сила за съвременния туризъм. Например, крепостта Сигирия е известна със своите стенописи. Фолклорните поеми са се пеели от работниците, акомпанирайки работата им и разказвайки историята на живота им. В идеалния случай, тези поеми са били съставени от четири реда, а специално внимание е било отправяно към модела на ритъм. Будистките фестивали се отличават с уникална музика, възползваща се от традиционните синхалски музикални инструменти.

Традиционните отрасли на синхалите са земеделието, риболова и отглеждането на кокосови палми. Скотовъдството е второстепенен отрасъл.

Облекло[редактиране | редактиране на кода]

По традиция, по време на почивка синхалските жени носят саронг (сарама на синхалски). Мъжете носят ризи с дълъг ръкав със саронга, докато жените носят прилепнало яке с къс ръкав. В по-населените части, синхалските мъже носят и западняшки дрехи (костюми), докато жените носят поли и блузи. За официални и церемониални поводи жените носят традиционни дрехи в кандийски стил, които включват блуза, покриваща напълно корема, и е подчертано запасана отпред. Обаче, съвременното смесване на стиловете е довело до разголване на коремната област. Кандийският стил се счита за националното облекло на синхалските жени. То се използва и като униформа от стюардесите на Шриланкските авиолинии.[14]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Шриланкско ястие с ориз и къри.

Синхалската кухня е една от най-комплексните кухни в Южна Азия. Поради близостта си с Южна Индия, синхалската кухня е повлияна от нея, но въпреки това е различна по много начини. Тъй като Шри Ланка е голям търговски възел, тя черпи влияние от колониалните сили и чуждестранните търговци. Оризът, който се консумира ежедневно, може да се намери навсякъде, докато лютивите кърита са често предпочитани ястие за обяд и вечеря.[15] Някои от шриланкските ястия имат огромно сходство с тези на индийския щат Керала, което може да се дължи на сходните географски и селскостопански черти. Известно оризово ястие на синхалите е кирибат, което ще рече „мляко с ориз“. Кокосовото мляко се среща често в шриланкските ястия, придавайки им отличителен вкус. Широко използвани са подправките, от които може би най-използвана е канелата. През 15 и 16 век търговци на подправки и слонова кост от цял свят посещават Шри Ланка и донасят със себе си своите кулинарни традиции на острова, което води до богато разнообразие на техниките на готвене.

Език и литература[редактиране | редактиране на кода]

Синхалите говорят на синхалски език, който има два варианта: устен и писмен. Това е индоарийски език, част от индоевропейското семейство.[4] Езикът е донесен на острова от синхалите от Индия, които се заселват на Шри Ланка през 6 век пр. н. е.[16][17] Синхалският се развива по различен начин от останалите индоарийски езици, поради географската си откъснатост от сестринските си езици. Той е повлиян от много езици, най-вече от пали (свещеният език на южния будизъм) и санскрит, и черпи много думи от тези езици. В днешно време в езика присъстват и доста английски думи, както останали от британското колониално наследство, така и вследствие на излагане на чуждата култура чрез телевизия, а в крайбрежните части се наблюдават и холандски и португалски заемки, пак останали от колониални времена.[14]

Подемът на съвременната синхалска литература започва през 1950-те години. Съвременните синхалски писатели като Мартин Викрамасинге и Гинитхилаке Бандара Сенанаяке жънат международен успех. Късите разкази са много важна част от литературата на страната, а синхалските писатели създават повече къси разкази от англоезичните автори.

Изкуство и архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Ступата Джетаванарамая е една от най-високите сгради в древния свят.

Много форми на шриланкските изкуства и занаяти черпят идеи от дългата будистка история и култура на острова, която на свой ред приема много регионални традиции. В много случаи, шриланкското изкуство произлиза от религиозни вярвания и е представено под много форми, като например картини, скулптури и архитектура. Един от най-видните аспекти на шриланкското изкуство са пещерите и храмовите рисунки, като например стенописите на Сигирия и религиозните картини в храма на зъба на Буда в Канди. Други популярни форми на изкуството са повлияни както от местните жители, така и от външните заселници.

Сред сценичните изкуства се открояват различни видове танци, които могат да целят както забавление, така и духовно прочистване. Ангампора е традиционното бойно изкуство на синхалите. То комбинира бойни техники, спорт, упражнения и медитация.[18]

Развивайки индоарийскитете архитектурни умения към края на 6 век пр. н. е., синхалите построяват много архитектурни забележителности: Джетаванарамая, Абхайягири и Руванвелисая, които са едни от най-високите сгради в древния свят. Древните синхали развиват и хидравлична технология, чрез която построяват системи от резервоари, езерца, фонтани, ровове и напоителни системи. Традиционното селско жилище е наземно, има рамкова стълба, покрита със слама, палмови листа и керемиди. Изграждат се покрити веранди, а на пода се постилат рогозки.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Формата на будизма в Шри Ланка е известна като теравада. Хрониките на пали твърдят, че синхалите като етническа група са предназначени да опазват и защитават будизма. През 1988 г. почти 93% от синхалскоговорящото население в Шри Ланка се определят като будисти.[19] Днешните религиозни вярвания и обичаи показват, че синхалите са религиозна общност с комплексен мироглед. Поради близостта, а понякога и поради сходствата в някои доктрини, има много области, в които будистите и индуистите споделят еднакви религиозни виждания и обичаи.

Някои шрилакнските антрополози използват термина „протестантски будизъм“ за описване на вида будизъм, който се появява сред синхалите на Шри Ланка в отговор на протестантските мисионери и техните евангелистки дейности по време на британски колониален период. Този вид будизъм използва протестантските стратегии за организиране на религиозни обичаи.

В приморските провинции на Шри Ланка присъства значително синхалско християнско общество.[14] Християнството е доведено тук от португалците, нидерландците и британците по време на техните съответни периоди на управление.[20] Повечето синхалски християни са римокатолици, а малка част са протестанти.[19] Културният им център е град Негомбо.

Религията има особено значение за синхалите. Според проучване от 2008 г., 99% от жителите на Шри Ланка считат религията за важна страна на ежедневния си живот.[21]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. [1] 7 април 2017. Посетен на 1 юни 2017.
  2. Sinhala. // Ethnologue.
  3. A2 : Population by ethnic group according to districts, 2012. // Department of Census & Statistics, Sri Lanka.
  4. а б Ethnologue: Languages of the World. 16th. Dallas, Texas, SIL International, 2009.
  5. John M. Senaveratna. The story of the Sinhalese from the most ancient times up to the end of „the Mahavansa“ or Great dynasty. Asian Educational Services, 1997. ISBN 978-81-206-1271-6. с. 7 – 22.
  6. Kirk, R. L.. The legend of Prince Vijaya – a study of Sinhalese origins. // American Journal of Physical Anthropology 45. 1976. DOI:10.1002/ajpa.1330450112. с. 91.
  7. Population genetic study of three VNTR loci (D2S44, D7S22, and D12S11) in five ethnically defined populations of the Indian subcontinent. // Human Biology 68 (5). октомври 1996. с. 819 – 35.
  8. The genetic heritage of the earliest settlers persists both in Indian tribal and caste populations. // American Journal of Human Genetics 72 (2). 2003. DOI:10.1086/346068. с. 313 – 32.
  9. Polarity and temporality of high-resolution y-chromosome distributions in India identify both indigenous and exogenous expansions and reveal minor genetic influence of Central Asian pastoralists. // American Journal of Human Genetics 78 (2). 2006. DOI:10.1086/499411. с. 202 – 21.
  10. Ranaweera, Lanka и др. Mitochondrial DNA history of Sri Lankan ethnic people: their relations within the island and with the Indian subcontinental populations. // Journal of Human Genetics 59 (1). 2013. DOI:10.1038/jhg.2013.112. с. 28 – 36.
  11. ISOGG 2018 Y-DNA Haplogroup C. // isogg.org.
  12. Matsumoto, Hideo. The origin of the Japanese race based on genetic markers of immunoglobulin G. // Proceedings of the Japan Academy. Series B, Physical and Biological Sciences 85 (2). 2009. DOI:10.2183/pjab.85.69. с. 69 – 82.
  13. Harper, Douglas. Sinhalese. // Online Etymology Dictionary. 2016. Посетен на 20 август 2016.
  14. а б в Everyculture. (2009). Sinhalese – Religion and Expressive Culture.
  15. Food in Sri Lanka. // Sltouristguide.com. Посетен на 21 март 2013.
  16. The Mahavamsa.org. (2007). The Mahavamsa – Great Chronicle – History of Sri Lanka – Mahawansa.
  17. Asiff Hussein. (2009). Evolution of the Sinhala language.
  18. WASALA, Chinthana. ‘Angampora’ the local martial art needs to be revived. // DailyNews, 1 септември 2007. Посетен на 15 май 2013.
  19. а б The Library of Congress. (2009). A Country Study: Sri Lanka.
  20. Scott, David. Conversion and Demonism: Colonial Christian Discourse and Religion in Sri Lanka. // Comparative Studies in Society and History 34 (2). 1 януари 1992. DOI:10.1017/s0010417500017710. с. 331 – 365.
  21. Steve Crabtree and Brett Pelham. (2009). What Alabamians and Iranians Have in Common.