Електролитна дисоциация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Електролитна дисоциация се нарича разпадането на молекулите на електролита на йони с противоположни заряди. Степента на дисоциацията определя относителната електрична проводимост на разтвора, а също и други свойства, които може да бъдат свързани теоретично с общия брой молекули и йони на електролита, образувани в разтвора. Много съединения (например етановата киселина) имат ниска степен на дисоциация и се наричат слаби електролити, докато други имат висока степен на дисоциация и затова са силни електролити. Електролитната дисоциация е обратим процес. Наред с разпадането на електролитите във воден разтвор на йони се извършва и обратният процес на кристализация (за електролитите с йонно кристален строеж) или моларизация (за електролити с полярни молекули).

а) електролити - във воден разтвор или стопилка провеждат електричен ток. б) не електролити - във воден разтвор или стопилка не провеждат електричен ток. Веществата са със слабо полярна или не полярна ковалентна химична връзка.

Степента на електролитната дисоциация се определя от броя на разпадналите (дисоцииралите) се молекули :

Слаби електролити: Киселини - H2S, H2CO3, HF; (винаги се дисоциират на Н+)

Основи - NH4OH; (винаги се дисоциират на метален катион и хидроксиден анион ОН- )

Соли - соли на слаба киселина и слаба основа ((NH4)2 SO3);

Средни електролити: Киселини -H3PO4, H2SO3; Основи - няма; Соли - няма;

Силни електролити: Киселини - HCl, H2SO4, HNO3; Основи - NaOH, KOH, Ca(OH)2, Ba(OH)2; Соли - NaCl, K2SO4, NH4NO3;