Лавослав Ружичка
| Лавослав Ружичка Lavoslav Ružička | |
 | |
| Роден |
13 септември 1887 г.
|
|---|---|
| Починал | 26 септември 1976 г.
|
| Погребан | Цюрих, Швейцария |
| Учил в | Технологичен институт на Карлсруе |
| Научна дейност | |
| Област | биохимия |
| Учил при | Херман Щаудингер |
| Работил в | Швейцарско висше техническо училище в Цюрих |
| Известен с | терпен |
| Награди | Нобелова награда за химия (1939) |
| Лавослав Ружичка в Общомедия | |
Лавослав (Леополд) Ружичка (на хърватски: Lavoslav (Leopold) Ružička) е хърватско-швейцарски учен, носител на Нобелова награда за химия за 1939 г.,[1] заедно с Адолф Бутенант, „за работата му върху полиметилените и висшите терпени“.
През по-голямата част от живота си работи в Швейцария. Има осем доктората хонорис кауза по наука, медицина и право, седем награди и медала и 24 почетни членства в химични, биохимични и други научни дружества.
Произход и ранни години (1887 – 1910)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 13 септември 1887 година във Вуковар, Кралство Хърватия и Славония, тогава в границите на Австро-Унгария. Семейството му е представено главно от занаятчии и земеделци от хърватски произход. Единият от прадядовците му е чех, а друг от прадядовците му е австриец.[1]
Ружичка ходи на средно училище в Осиек, където учи класически науки. Той променя първоначалната си идея да стане свещеник и вместо това започва да изучава технически дисциплини. Избира химията, вероятно надявайки се да получи работно място в новосъздадената захарна рафинерия в Осиек.
Поради трудностите на ежедневния и политически живот, той напуска града и заминава да учи в Технологичния институт в Карлсруе, Германия. Той е добър студент в областите, от които се интересува и за които смята, че ще са му нужни в бъдещето, а по-конкретно – органичната химия. Поради тази причина, неговият преподавател по физикохимия Фриц Хабер (нобелов лауреат през 1918 г.) се противопоставя на неговата академична степен summa cum laude („с най-високи почести“). Въпреки това, в хода на образованието си, Ружичка установява прекрасни отношения с Херман Щаудингер (нобелов лауреат през 1953 г.). Учейки в департамента на Щаудингер, той получава докторска степен през 1910 г. След това се премества в Цюрих, където работи като асистент на Щаудингер.
Научна дейност (1910 – 1957)[редактиране | редактиране на кода]
Първите си трудове Ружичка съставя на тема химия и естествени съединения. Занимава се с тази научна област през остатъка от живота си. Той проучва съставките на инсектицид, използван срещу далматинските насекоми и извличан от пиретрини. По този начин Ружичка се запознава с химията на терпена, ароматно масло с растителен произход, представляващо интерес за парфюмерийната индустрия.
През 1916 – 1917 г. получава подкрепата на най-стария производител на парфюми в света, Haarmann & Reimer. С експертиза в областта на терпена, той става старши преподавател през 1918 г., а през 1923 г. е вече почетен професор в Швейцарското висше техническо училище и университета в Цюрих. Там, с група докторанти, той доказва структурата на съединенията мускон и циветон, макроциклични кетонни аромати, добивани от кабарги.[2] Това се първите естествени продукти, за които е показано, че имат пръстени с повече от шест атома, като Ружичка загатва, че циветонът може да има до 17-членен пръстен.[3] През 1904 г. мусконът е изолиран,[4] но не е идентифициран като 3-метилциклопентадеканон,[5] преди Ружичка да подозре наличието на макроцикъл, след като е характеризирал циветона. Той разработва метод за синтезиране на макроцикли,[6] който демонстрира чрез приготвянето на циветон през 1927 г.[7][8]
През 1921 г. женевският парфюмериен производител Chuit & Naef му предлага сътрудничество. Работейки с компанията, Ружичка постига финансова независимост, но не толкова голяма, колкото желае, затова напуска Цюрих, за да работи за базелската Ciba. През 1927 г. поема директорското място по органична химия в Утрехтския университет в Нидерландия. Той остава в страната за три години, след което се завръща в Швейцария, чиято химическа промишленост е по-развита.
Завърнал се в Швейцарското висше техническо училище в Цюрих, той става професор по органична химия и се отдава на най-успешния период от професионалната си кариера. Разширява кръгозора на изследванията си, добавяйки химията на още терпени и стероиди. След като успешно синтезира полови хормони (андростерон и тестостерон), неговата лаборатория става световен център на органичната химия.
През 1939 г. печели Нобелова награда за химия заедно с Адолф Бутенант.[1] През 1940 г. е поканен от Хърватската химична асоциация, за която изнася лекция пред претъпкана зала със съмишленици. Тема на лекцията е „От далматинския инсектицид до половите хормони“. В същата година става чуждестранен член на Кралската академия на науките и изкуствата на Нидерландия.[9]
През Втората световна война Ружичка губи някои от най-добрите си сътрудници, но възстановява лабораторията си с нови, млади и обещаващи хора. Сред тях е и младият учен и бъдещ нобелов лауреат Владимир Прелог. С новите хора идват нови идеи и нови полета за изследване.
След 1950 г. Ружичка възобновява химичните си изследвания. Той се обръща към биохимията, проблемите на еволюцията и зараждането на живота и особено към биогенезата на терпена. Публикува хипотезата си, че въглеродният скелет на терпена е съставен от правилно и неправилно свързани клетки изопрен, което е и кулминацията на научната му кариера.[10] Пенсионира се през 1957 г., като прехвърля ръководството на лабораторията на Прелог.
Следващи години (1957 – 1976)[редактиране | редактиране на кода]
Ружичка прави значителни усилия срещу проблемите в образованието. Той настоява за по-добра организацията на академичното образование и научната работа в новообразуваната Социалистическа федеративна република Югославия и основава Швейцарско-югославското дружество.
Ружичка става почетен академик на тогавашната Хърватска академия на науките и изкуствата в Загреб.
Умира на 26 септември 1976 година в Мемерн (село на брега на Боденското езеро), Швейцария, на 89-годишна възраст.
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Ружичка се жени два пъти: за Анна Хаусман през 1912 г. и за Гертруд Аклин през 1951 г.[1]
Признание[редактиране | редактиране на кода]
- В Швейцария, на негово име е учредена награда за химия, връчвана на млади химици.
- В родния му Вуковар е открит музей в негова чест през 1977 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Leopold Ružička Biography // nobelprize.org. Nobel Foundation, 1939. Посетен на 6 юли 2017.
- ↑ Sell, Charles S. Ingredients for the Modern Perfumery Industry // The Chemistry of Fragrances. 1st. Royal Society of Chemistry, 1999. ISBN 9780854045280. с. 51 – 124.
- ↑ Ružička, Leopold. Zur Kenntnis des Kohlenstoffringes I. Über die Konstitution des Zibetons // Helv. Chim. Acta 9 (1). 1926. DOI:10.1002/hlca.19260090129. с. 230 – 248.
- ↑ Pybus, David H. The History of Aroma Chemistry and Perfume // The Chemistry of Fragrances: From Perfumer to Consumer. 2nd. Royal Society of Chemistry, 2006. ISBN 9780854048243. с. 3 – 23.
- ↑ Ružička, Leopold. Zur Kenntnis des Kohlenstoffringes VII. Über die Konstitution des Muscons // Helv. Chim. Acta 9 (1). 1926. DOI:10.1002/hlca.19260090197. с. 715 – 729.
- ↑ Ružička, L. и др. Zur Kenntnis des Kohlenstoffringes II. Synthese der carbocyclischen Ketone vom Zehner – bis zum Achtzehnerring // Helv. Chim. Acta 9 (1). 1926. DOI:10.1002/hlca.19260090130. с. 249 – 264.
- ↑ Agrawal, O. P. Alicyclic Compounds (Sections 7.11 to 7.13) // Organic Chemistry – Reactions and Reagents. 46th. Krishna Prakashan Media, 2009. ISBN 9788187224655. с. 237 – 246.
- ↑ Ružička, L. и др. Zur Kenntnis des Kohlenstoffringes IX. Über den Abbau von Zibeton, Zibetol und Zibetan // Helv. Chim. Acta 10 (1). 1927. DOI:10.1002/hlca.19270100188. с. 695 – 706.
- ↑ Leopold Stephan Ruzicka (1887 – 1976) // KNAW Past Members. Royal Netherlands Academy of Arts and Sciences. Посетен на 4 август 2015.
- ↑ Ružička, Leopold. The isoprene rule and the biogenesis of terpenic compounds // Cellular and Molecular Life Sciences 9 (10). 1953. DOI:10.1007/BF02167631. с. 357 – 367.
|
