Метод на молекулните орбитали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Метод на молекулните орбитали (ММО) – Методът на молекулните орбитали е общ и универсален квантовомеханичен метод за обяснение на химичната връзка. Съгласно ММО състоянието на електроните в една многоатомна система, каквато е молекулата, се описва от молекулни орбитали по аналогичен начин, както електроните в атомите се характеризират с атомни орбитали. При това и атомните орбитали и молекулните орбитали се описват от вълнови функции. Разликата между тях е, че атомните орбитали са едноцентрови, а молекулните орбитали – многоцентрови.

При ММО за намиране на електронната плътност в молекулите, често се използва приближението ЛКАО (линейна комбинация на атомните орбитали). Съгласно този метод, молекулните орбитали, които описват състоянието на електроните в молекулата, могат да се получат чрез линейно комбиниране на атомните орбитали.

Необохдимо условие, съгласно метода на молекулните орбитали, за възникване на химични свързване между атоми е броят на електроните на свързващите молекулни орбитали да е по-голям от броя на електроните в антисвързващите.[1]

Образуване на молекулата на водорода[редактиране | редактиране на кода]

Диаграма,показваща формиране на молекулни орбитали на H2 от атомните орбитали на два H атома.

При образуване на молекулата на водорода всеки водороден атом участва с по един електрон. От двете 1s-атомни орбитали се образуват две двуцентрови молекулни орбитали-σ-МО с по-ниска енергия (свързваща МО) и σ*-МО(антисвърваща МО) с по-висока енергия от изходните АО. Двата електрона заемат по-ниската по енергия σ-МО. Електроните трябва да са със противоположни спинове, тъй като принципът на Паули се спазва и при МО. При прехода 1s-АО на σ-МО всеки електрон отдава енергия. Енергията на образуваната молекула е по-ниска от сумата от енергиите на двата водородни атома.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Киркова, Елена. Обща Химия. София, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 2001. с. 103.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Неорганична химия“, Добри Лазаров

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]