Карбонилна група

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Карбонилната група представлява въглероден атом свързан чрез двойна връзка с кислороден атом (=C=O). Тъй като въглеродния атом е от четвърта валентност, той може да образува още две връзки. В зависимост от това с какви атоми/алкилови остатъци/функционални групи е свързан той се образуват различни класове органични съединения, като алдехиди (един водороден атом и един алкилов остатък), кетони (два алкилови остатъка), карбоксилни киселини (една хидроксилна група и един алкилов остатък) (както и техните производни - соли, естери, анхидриди, аминокиселини и др.), амиди, имиди, въглехидрати (монозахариди, алдоза, захар и др.) и др. Съединенията съдържащи карбонилна група се наричат и карбонилни съединения. Поради разпространеността на карбонилната група и нейната реактивоспособност тя се смята за най-важната функционална група в органичната химия [1]

Carbonylgruppe.svg

Тъй като кислородният атом има по-висока електроотрицателност електронната плътност е изтеглена към него и той има частичен отрицателен заряд (т.е. двойната връзка въглeрод - кислород е поляризирана). Типични реакции за двойните връзки са присъединителните реакции. Поради поляризираната вързка типична реакция за карбонилната група е т.нар. нуклеофилно присъединяване (AN). Друга типична реакция в която участва карбонилната група е нуклеофилното замeстване (SN). Карбонилната група може да се редуцира с водород, при което се получават алкохоли.


Източници[редактиране | edit source]

  1. Clayden, Greeves, Warren, Wothers; Organic Chemistry; Oxford University Press, 2001