Интрон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Схема на интрон и екзони в един ген, съдържащ един интрон.

Интрон се нарича нуклеотидна последователност, който се отстранява при сплайсинга по време на зреененето на РНК.[1][2] Терминът интрон се отнася за некодиращите участъци от даден ген, както в молекулата на ДНК, така и при откопираната РНК-а молекула.[3] "Кодиращите" участъци се наричат екзони. Те се снаждат и съставят зрялата РНК. Интрони се срещат в гените на повечето организми и много вируси. Те могат да бъдат видяни в широк диапазон на гени, включително в мРНКрРНК и тРНК. Когато генът за даден белтък съдържа интронни области сплайсингът на РНК се случва в при процесът на зреенето, който следва транскрипцията и е преди транслацията.

Думата интрон е производно от понятието intragenic region, т.е. област във вътрешността на гена. Въпреки че интроните понякога се наричат междинни последователност, терминът „междинни последователности“ може да се отнася за някое от няколко семейства от вътрешната последователности на нуклеинови киселини, които липсват в окончателния геннен продукт, включително интерини, нетранслируеми последователности (утр), и нуклеотиди изтрити при РНК-редактиране.

Произход на интроните[редактиране | редактиране на кода]

Можем да се предположи, че (самоснаждащите се) интрони са възникнали в примитивната клетка като паразитни последователности, но по-късно са ѝ помогнали да сглоби някои от гените си. И двете събития трябва да са протекли в най-ранния период на еволюцията, много преди разделянето на прокариотите и еукариотите. В съвременния прокариотен геном интроните са рядкост и дълги години се смяташе, че само еукариотните гени могат да бъдат накъсани.[4]

Предшествениците на еукариотите са трупали все по-богат геном, дори и за сметка на ефективността. При еукариотната геномна организация интроните не пречат забележимо, а за по-дълъг период се оказват и полезни. Освен ролята им за получаването на нови гени те се използват и за контрол на генната експресия, чрез алтернативно снаждане. Затова еукариотната клетка не само не се е освободила от интроните, а и е „разработила“ нова тяхна разновидност – сплайсозомните интрони.[4]

References[редактиране | редактиране на кода]

  1. Alberts, Bruce. Molecular biology of the cell. New York, Garland Science, 2008. ISBN 0-8153-4105-9.
  2. Stryer, Lubert; Berg, Jeremy Mark; Tymoczko, John L.. Biochemistry. San Francisco, W.H. Freeman, 2007. ISBN 0-7167-6766-X.
  3. Kinniburgh, Alan. The precursor of mouse β-globin messenger RNA contains two intervening RNA sequences. // Cell 14 (3). July 1978. DOI:10.1016/0092-8674(78)90251-9. с. 681–693.
  4. а б Майя Маркова - Кратък курс по биология. Молекулна биологияː Зреене на РНК (процесинг) - 2003 г.