Хидро-Квебек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Хидро-Квебек“
Основана 14 април 1944
Седалище Монреал, Квебек, Канада
Служители 23 616 (2009) [1]
Продукти производство и търговия на електроенергия
Годишен оборот C$12.33 млрд. (2009)
Понижение 3.0% от 2008[2]
Годишна печалба C$3.04 млрд. (2009)
Понижение 3.4% от 2008[2]
Собственик Правителство на Квебек 
Уебсайт www.hydroquebec.com
„Хидро-Квебек“ в Общомедия

„Хидро-Квебек“ е електрическа компания със седалище в Монреал, Канада, основана през 1944 г.

Занимава се с производство, търговия и разпределяне на електрическа енергия. С 60 водноелектрически и една атомна електроцентрала, „Хидро-Квебек“ е най-големият производител на електрическа енергия в Канада и сред най-големите производители на водна електрическа енергия в света. Общата мощност на електроцентралите достига почти 40 000 MW през 2009 г. С развитието на няколко големи проекта от 1944 г. досега Хидро-Квебек доставя над 40% от електричеството в Квебек.

История[редактиране | редактиране на кода]

Още с Голямата депресия през 1929 г. се заражда идеята за обща енергийна компания в Квебек. Постепенно, с непрекъснатото развитие на нови проекти, „Хидро-Квебек“ израства до енергиен гигант.

Берсимис[редактиране | редактиране на кода]

Берсимис е сред първите големи проекти на „Хидро-Квебек“. Първата ВЕЦ „Берсимис-1“ е построена на язовир на река Бетсиамит от 1953 до 1956 г. с мощност 1178 MW и 8 турбини. „Берсимис-2“ е следващата ВЕЦ, построена 1956-1959 с мощност от 869 MW и 5 турбини.

Карилон[редактиране | редактиране на кода]

Карилон е вторият голям проект, започнал през 1959 г. - веднага след завършването на "Берсимис". През 1964 г. е открит язовир "Карилон" на река Отава, разполагащ с ВЕЦ с мощност от 752 MW.

Маник-Утард[редактиране | редактиране на кода]

Ядрото на проекта е язовир „Даниел Джонсън“, по-рано известен като "Маник-5", завършен през 1970 г., разположен на р. Меникуейгън (Маник), разполага с 12 турбини и 2500 MW, като 4 от турбините са пуснати през 1990 г. Той осигурява енергия за ВЕЦ „Маник-5“.

Яз. „Даниел Джонсън“

Чърчил Фолс[редактиране | редактиране на кода]

Чърчил фолс („Водопадите Чърчил“), разположен на река Чърчил, има инсталирани 11 турбини с огромна мощност – почти 5500 MW. „Хидро-Квебек“ притежава ок. 35%. Проектът е реализиран от 1967 до 1974 г.

Джеймс Бей[редактиране | редактиране на кода]

„Джеймс Бей“ е най-големият проект на „Хидро-Квебек“, като досега са приведени в действие над 16 000 MW мощност в 2 фази, а третата (последна) се строи.

  • Фаза 1 (1974-1988)

Достигнати са 10 800 MW инсталирана мощност на "Голямата река" (La Grande River) с вецовете „Ла Гранде“ - 1, 2, 3 и 4. При строенето са изразходвани над 155 000 000 m³ насипен материал, 138 000 тона стомана, 550 000 тона цимент и почти 70 000 тона експлозиви.

  • Фаза 2 (1989-1996)

Във Фаза 2 са добавени още 5 по-малки ВЕЦ („Брисей“, „Ла Гранде 1“, „Ла Гранде 2А“, „Лафордж“ - 1 и 2). На 13 март 1989 г. силна буря предизвиква авария на каскадата и оставя по-голямата част от Квебек без електричество за повече от 9 часа.

  • Грейт Уейл Ривър

Проект „Грейт Уейл Ривър“ ("Голямата Китова река") е от 1970 г., като проучвания по проекта са правени през 1994 и 2002 г. „Хидро-Квебек“ преустановява проекта за неопределено време.

  • Рупърт Ривър

Територията около река Рупърт е под контрола на индианците крий, с които „Хидро-Квебек“ сключва 2 договора (La Paix des Braves - „Мирът на смелите“, 2002 и 2004) и изграждат „Ийстмайн-1“ с мощност 480 MW. В договора от 2004 г. са предвидени ВЕЦ „Ийстмайн-1А“ и „Сарсел“ с обща мощност от 888 MW.

Елцентрали[редактиране | редактиране на кода]

 Водноелектрическа (92,33%), топлоелектрическа (3,63%), атомна (2.97%) и други (1,07%).
Енергия, добита от „Хидро Квебек“ по вид ресурс (2007).
Основни електрически централи на Хидро-Квебек (2009)
Ел. централа Река Мощност (MW)
Роберт-Бураса (Ла Гранде-2) Ла Гранде 5616
Ла Гранде-4 Ла Гранде 2779
Ла Гранде-3 Ла Гранде 2417
Ла Гранде-2-A Ла Гранде 2106
Beauharnois Сейнт Лорън 1903
Даниел Джонсън (Маник-5) Маникуейгън 1596
Ла Гранде-1 Ла Гранде 1436
René-Lévesque Маникуейгън 1244
Берсимис-1 Бетсиамит 1178
Jean-Lesage Маникуейгън 1145
Утард-3 Утард 1026
Други (46 ВЕЦ, 1 АЕЦ, 4 ТЕЦ, 1 вятърна) 12 941

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.hydroquebec.com/publications/en/annual_report/pdf/annual-report-2009.pdf
  2. а б Hydro-Québec 2010a, с. 2
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hydro-Québec“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.