Реймънд Клибански

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Реймънд Клибански
Raymond Klibansky
германско-канадски историк
Роден
Починал
5 август 2005 г. (99 г.)

Учил в Хайделбергски университет
Хамбургски университет
Килски университет
Работил в Университет „Макгил“[1]
Хайделбергски университет

Уебсайт www.raymondklibanskywebpage.org

Реймънд Клибански (на немски: Raymond Klibansky) е германско-канадски историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 октомври 1905 г. в Париж в семейство на германски евреи, като баща му е търговец на вино.[2] Учи в Килския, Хамбургския и Хайделбергския университет, където защитава докторат през 1928 г. и където започва да преподава. След установяването на националсоциалистическия режим през 1933 г. емигрира в Италия, след това в Белгия и накрая във Великобритания, където преподава в Оксфордския университет от 1936 до 1946 г. След това преподава в Университета „Макгил“ в Монреал (1946 – 1981) и отново в Оксфордския университет (1981 – 1995). Работи главно в областта на историята на философията и историята на изкуството.

Умира на 5 август 2005 година в Монреал.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ein Proklos-Fund und seine Bedeutung, Heidelberg, 1929 (Sitzungsberichte der Heidelberger Akademie der Wissenschaften. Philosophisch-historische Klasse, vol. 19, 1928–29, n. 5)
  • The Continuity of the Platonic Tradition during the Middle Ages, Warburg Institute, London, 1939 (преизд. 1981)
  • New Letters of David Hume, редактор заедно с E.C. Mossner, Oxford, Clarendon Press, 1954
  • Saturn and Melancholy. Studies in the history of Religion, Art, and Natural Philosophy, в съавторство с Ервин Панофски и Фриц Заксъл, London and New York, Nelson and Basic Books, 1964.
  • Le philosophe et la mémoire du siècle: tolérance, liberté et philosophie. Entretiens avec Georges Leroux, Les Belles Lettres, Paris, 1998
  • Idées sans frontières. Histoire et structures de l’Institut international de philosophie (в съавторство с Етъл Грофиър), Les Belles Lettres, Paris, 2005

Бележки[редактиране | редактиране на кода]