Христо Зографов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Зографски
филолог и философ
Роден
Починал

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Лингвистика

Христо Владимиров Зографов (на македонска литературна норма: Христо Зографов) е български учител, литератор и филолог, деец на Македоската емиграция в България. По-късно приема идеите на македонизма и участва в кодифицирането на македонската езикова норма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Членове на първата езикова комисия: (седнали) Ристо Проданов, Георги Киселинов и Георги Шоптраянов, (прави първи ред) Васил Ильоски, Крум Тошев и Венко Марковски, (втори ред) Христо Зографов, Даре Джамбаз, Мирко Павловски, Михайло Петрушевски и най-вдясно Йован Костовски.[1]

Христо Зографов е роден в патриотична велешка фамилия, преселена в Кюстендил след освобождението на България. Завършва Кюстендилската гимназия и литература в Софийския университет. Учителства в Кюстендил. През 1930 г. е избран за председател на Македонското благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“ в Кюстендил.

От 1932 г. е учител във Втора софийска гимназия. Избран е за секретар на Националния комитет на Македонските благотворителни братства. През 1933 година на Великия македонски събор заедно с ръководителите на другите бежански македонски организации подписва Призив към македонския народ, в който се казва:

известните партизански кръжоци в България ще престанат да тормозят нашето освободително дело, което в основата си е дело за спасение на българщината в Македония... Да живее свободният български народ![2]

През 1938 – 1941 г. е директор на Видинската мъжка гимназия.

Секретар е на Македонския национален комитет. След освобождението на Вардарска Македония от 1942 г. е директор на гимназия в Скопие, а от 1944 г. - професор в Скопския университет и декан на Философския факултет.

Христо Зографов е автор на книгата „Македония – минало и нови борби“, издадена през 1931 г. от студентското дружество „Вардар“. Книгата има популярен характер. Започва и изясняване на въпроса за името на георграфската област Македония, и завършва с борбите на македонските българи в най-ново време. Особено важен е разделът, в който се разказва за борбите в Македония от 1918 до 1931 г.[3]

През ноември 1944 г. Зографски е участник в първата езикова комисия на АСНОМ за стандартизиране на македонския литературен език, чийто препоръки са отхвърлени.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шклифов, Благой. За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление, Veritas Et Pneuma Publishers Ltd., София, 2003, стр.17.
  2. Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934“, Благоевград, 2001, стр.217-237.
  3. Митев, Денчо, Македонското благотворително братство „Св. св. Кирил и Методий“ в Кюстендил 1919-2010 г., Кюстендил, 2011 г., с.37.
     Портал „Македония“         Портал „Македония