Георги Шоптраянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Шоптраянов
Георги Шоптрајанов
македонски филолог
Роден
Починал
2001 г. (93 г.)

Георги Димев Шоптраянов (на македонска литературна норма: Георги Шоптрајанов) е виден филолог от Социалистическа република Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Членове на първата езикова комисия: (седнали) Ристо Проданов, Георги Киселинов и Георги Шоптраянов, (прави първи ред) Васил Ильоски, Крум Тошев и Венко Марковски, (втори ред) Христо Зографов, Даре Джамбаз, Мирко Павловски, Михайло Петрушевски и най-вдясно Йован Костовски.[1]

Роден е на 2 февруари 1907 година в град Велес. Брат е на Тодор Шоптраянов. Завършва основно образование и гимназия в родния си град. Става председател на литературния кръжок „Нада“ още в гимназията. Там си сътрудничи заедно с писателя Кочо Рацин. През 1924 година става член на СКМЮ. В периода 1926 – 1930 учи във Философския факултет в Скопие. После основава литературния кръжок „Липик“ (съкратено от Литература, поезия и критика) и става негов председател.

На 4 май 1927 година още в първата си година на студент е избран за асистент. След като завършва започва да преподава френски език в множество градове на Кралска Югославия. През 1932 година получава стипендия от френското правителство да специализира френски език и литература в градове като Дижон, Женева и Париж. Изпратен от преподавателите си в Сорбоната на научноизследователски проучвания на епохата на френския хуманизъм и Ренесанс в Бургундия. Темата на доктората му е „Etienne Tabourot des Accords étude sur la vie et son oeuvre litéraire (1549 – 1590)“. На 14 юли 1939 година по негова инициатива и с помощта на Васил Антевски и Страхил Гигов се публикува „150 години от Френската революция“.

По време на Операция Ауфмарш 25 е мобилизиран във военна единица на югославските части, която е разбита на 6 април 1941 година. След това се завръща във Велес. След частичното освобождение на Вардарска Македония от България завършва в София специален курс по български книжовен език, за да продължи дейността си на професор. От юли 1942 година е пръв директор на новооснованата Народна библиотека в Скопие. По-късно е назначен за доцент в новосъздадения Скопски държавен университет „Цар Борис III – Обединител“.[2]

Участва в първата езикова комисия на АСНОМ и на Второто заседание на АСНОМ. Продължава да е директор на Народната библиотека до 1946 година. Отделно основава катедрата по румънска филология към Философският факултет в Скопие и е професор по френски език и литература. Преподава във Франция в университетите в Безансон и Клермон-Феран. Член е на градската конференция на Социалистическия съюз на работническия народ на Македония (ССРНМ) и на главния комитет на ССНРМ. Председателства Дружеството на библиотекарите на Социалистическа република Македония, сдружението на учителите по чужди езици на СРМ. Отделно е дописен член на Академията на науките, изкуствата и литературата в Дижон, почетен член на Академията на науките, изкуствата и литературата в Безансон и други. Пише множество статии, книги и учебници. Награждаван е с отличията Рицар на легията на честта и Офицер на честта на Френската република през 1976 година.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шклифов, Благой. За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление, Veritas Et Pneuma Publishers Ltd., София, 2003, стр.17.
  2. Илко Панелов. Библиотеки във време на война: Политиката на българската държава спрямо Nародната библиотека в Скопие 1941 – 1944 г.. // Библиотека 6. 2014. с. 136. Посетен на 5 септември 2017.
  3. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1658 – 1659.
     Портал „Македония“         Портал „Македония