Тодор Шоптраянов
| Тодор Шоптраянов Тодор Шоптрајанов | |
| югославски комунист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | История |
Тодор Димев Шоптраянов (на македонска литературна норма: Тодор Шоптрајанов) е югославски комунист и историк от Социалистическа република Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1901 година в град Велес, тогава в Османската империя.[1] Брат е на Георги Шоптраянов и баща на Боян Шоптраянов. Става студент в Скопие и деец на Югославската комунистическа партия. Съден е от властите. В 1925 година е покрайнски секретар на Съюза на комунистическата младеж на Югославия.
При създаването на ВМРО (обединена) в същата година Шоптраянов оказва съпротива на влизането на комунисти в организацията. В началото на годината пристига от Скопие във Велес и на специално заседание с Инициативния комитет излага официалното становище на Покрайнския комитет на ЮКП за Македония - да оказва помощ на една националреволюционна организация, но не и сама да я създава, тъй като партията може да се претопи и да загуби ръководната си роля над работническата класа. Шоптраянов заплашва непокорните комунисти с изключване от партията.[2] Дори след специалното писмо на Балканската комунистическа федерация, с което на комунистите в Югославия, Гърция и България се препоръчва да подпомагат ВМРО (обединена) и да се ангажират със създаването ѝ, да членуват в нея и да я ръководят, Шоптраянов си остава на старото становище.[3]
В началото на 1942 година участва в основаването на Велешкото просветно благотворително братство в Скопие, създадено на 25 януари. Целта на Братството е да се оказва взаимна материална подкрепа на велешани, живеещи в Скопие, и организирана подкрепа на българските власти при необходимост.[4]
След създаването на комунистическа Югославия се занимава с просветна дейност. Участва в създаването на училищни програми по история. Автор е на много учебници и помагала по история за средните училища, както и на исторически научни трудове, посветени предимно на историята на работническото движение.[5] В 1960 година в Скопие издава книгата „Сто години гимназијално образование во Велес“,[6] в която по признание в писмен отговор до критикуващия историческите му фалшификации Коста Църнушанов замества етнонима „българи“ в историческите извори с „македонци“ или го избягва.[7]
Умира в 1977 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Историја. Списание на Сојузот на друштвата на историчарите на СР Македонија, 1975, с. 263.
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 90.
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 91.
- ↑ Велешко просветно-благотворително братство в гр. Скопие – „Протокол на Велешкото братство в Скопие“, Скопие, 25 януари 1942 година // strumski.com. Посетен на 14 януари 2023.
- ↑ Историја. Списание на Сојузот на друштвата на историчарите на СР Македонија, 1975, с. 264.
- ↑ Шоптрајанов, Тодор. Сто години гимназијално образование во Велес, Култура – Скопје, 1960.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 428.
