Езикови комисии на АСНОМ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Факсимиле от решението на на АСНОМ за въвеждане на македонската азбука

Езиковата комисия на АСНОМ (на македонска литературна норма: Комисија за јазик на АСНОМ) е създадена през ноември 1944 г. от АСНОМ. Тъй като Югославия признава съществуването на отделна македонска нация и език, на Комисията е възложено да изработи и стандартизира македонския литературен език посредством въвеждането на македонска азбука и македонски правопис.

Първа Комисия[редактиране | редактиране на кода]

Резолюция на Първата езикова комисия на АСНОМ относно новата азбука

Първата комисия заседава от 27 ноември до 4 декември 1944 година и е съставена от местни училищни преподаватели и писатели. Това са (отляво надясно на снимката) Васил Ильоски, Христо Зографов, Крум Тошев, Даре Джамбаз – политически представител без филоложко образование, Венко Марковски, Мирко Павловски, Михаил Петрушевски, Христо Проданов, Георги Киселинов, Георги Шоптраянов, Йован Костов – стенограф. Комисията решава велешкият, прилепският и битолският диалекти да са основа на бъдещия литературен език (също като Кръсте Мисирков в 1903 година), и предлага кирилска азбука. Техните предложения за азбуката са към стандартните кирилски букви да се добавят:

Въпреки че част от македонските диалекти съдържат фонемата Ъ [ɤ̞] (междинна задна незакръглена гласна) или носовата гласна Ѫ [ɔ̃] и използват за обозначаването ѝ българските букви Ъ или Ѫ, според някои тогавашни мнения западните диалекти, на които щял да се основе литературният език, не са сред тях. Блаже Конески се противопоставя на включването на Ъ въз основа на това, че в литературния език няма такъв звук (въпреки че езикът тогава още не е стандартизиран), а оттам, че няма нужда да присъства и в азбуката. Още смята, че с премахването на Ъ от азбуката, говорещите ъ-диалекти бързо ще се приспособят към стандартните диалекти[3]. Опонентите на Конески посочват, че Ъ трябва да се включи в азбуката, защото фонемата е разпространена и сред западните диалекти[4]. Според македониста Виктор Фридман и историка Стоян Киселиновски Блаже Конески се „застъпва [на комисията] за използването на сръбската (Вуковата) азбука в Македония“[5]. Блаже Конески преждевременно напуска срещата, а за приемането директно на сръбската азбука се изказва още д-р Милка Балванлиева – Джорджевич от Белград[6].

АСНОМ отхвърля препоръките на първата комисия и свиква нова. Въпреки че не дават официална причина за това, най-вероятно причината е в присъствието на Ъ в азбуката. По мнението на Милован Джилас, Едвард Кардел и Тито тя е прекалено „близка до българската“.

Втора Комисия[редактиране | редактиране на кода]

Във втората комисия влизат Воислав Илич, Васил Ильоски, Блаже Конески, Венко Марковски, Мирко Павловски и Крум Тошев. В работата на комисията се намесват Радован Загович от Белград и Милован Джилас. Предварително дейците на ЮКП и МКП са поискали подкрепа от СССР и от БКП по повод на новата свикана комисия, чиято задача предварително е определена – да приема сръбската азбука[7].

Трета Комисия[редактиране | редактиране на кода]

С отхвърлянето на подбраната азбука от първата и втората комисия, АСНОМ свиква ново събрание с десет души, от старата комисия остават Васил Ильоски, Блаже Конески, Венко Марковски, Мирко Павловски и Крум Тошев. Новите членове са Киро Хадживасилев, Владо Малески, Илия Топаловски, Густав Влахов и Иван Мазов. При гласуване за запазване или премахване на буквата Ъ се стига до равен брой гласове, но въпреки това тя е отстранена[8]. На 3 май 1945 година третата комисия представя предложенията си, които са приети от ЮКП в същия ден и публикувани в официалния вестник Нова Македония. На 5 май 1945 година предложенията на комисията са публикувани в Служебния вестник издаван от АСНОМ[9].

Препоръчаните промени от Комисията са:

Отхвърлянето на Ъ заедно с приемането на 4 сръбски букви (Ј, Џ, Љ и Њ) дава основание за критика, че комисията е „сърбизирала“ азбуката, докато искащите да оставят Ъ в азбуката са обвинявани в „българизиране“. Въпреки това, азбуката е официално приета и се използва и до днес.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шклифов, Благой. За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление, Veritas Et Pneuma Publishers Ltd., София, 2003, стр.17.
  2. The first philological conference of the Macedonian alphabet and Macedonian literary language: Its precedents and consequences“, Victor A. Friedman (1993), p. 169.
  3. The first philological conference of the Macedonian alphabet and Macedonian literary language: Its precedents and consequences“, Victor A. Friedman (1993), p171.
  4. Кочев, Иван и Иван Александров. Документи по съчиняването на т.нар. македонски книжовен език, София 1993. Regarding the distribution of phoneme schwa in the western Macedonian dialects see Stoykov, Stoyko. Bulgarian dialectology, Sofia 2002, p. 177 – 179 ((bg))
  5. Кристиан Фос, „Ревизия на езика и историята в Македония“, сп. Остеуропа, бр. 8 от август 2001, превод Ирина Илиева, в.Култура, бр.8/9, 1 март 2002 г.
  6. Шклифов, Благой. За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление, Veritas Et Pneuma Publishers Ltd., София, 2003, стр.16.
  7. Шклифов, Благой. За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление, Veritas Et Pneuma Publishers Ltd., София, 2003, стр.18.
  8. Шклифов, Благой. За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление, Veritas Et Pneuma Publishers Ltd., София, 2003, стр.18 – 19.
  9. Служебен вестник, стр. 1 от 5 май 1945 година

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония