Предаване на имена от македонски литературен език с българска кирилица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Предаването на имена от езиковата норма в Северна Македония на българската графична система се осъществява при спазване на общия принцип, по който в съвременния български книжовен език се предават български и чужди лични имена. Този принцип е: максимално точно предаване на звученето на съответното име чрез средствата на съвременната българска графична система.

Необходимост[редактиране | редактиране на кода]

Дълго време при адаптация на документи на северномакедонски граждани на книжовен български език (терминът адаптация е възприет от Министерството на външните работи) не се спазват единни правила за предаване на максимално точното звучене на собствените и фамилните имена. Това затруднява точното и еднакво изписване на тези имена.

От началото на 1990-те се наблюдава засилена тенденция граждани на Северна Македония да подават документи за българско гражданство. В случай на придобиване на такова, а по-точно – при изготвяне на български документи за самоличност, имената им се изписват според правилата на българския правопис, но не винаги предават точно оригиналното звучене. Това става причина през 2003 г. МВнР да се обърне към Института за български език към БАН за уточняване на правилата, от които да се ръководят българските преводачи.

Правила[редактиране | редактиране на кода]

На 4 ноември 2003 г. Институтът за български език към БАН изпращат писмо до МВнР, в което са представени в най-общ вид правилата за предаване на имена на граждани на Северна Македония с българската графична система. Тези правила са изготвени след консултации с ръководството на Секцията за българска диалектология при Института за български език, като освен това е взет предвид и справочникът Правопис на македонския книжовен език с правописен речник („Правопис на македонскиот литературен јазик со правописен речник“) (1970).

Правила за транскрипция[редактиране | редактиране на кода]

В споменатото писмо са представени 7 общи правила за предаване в съвременния български книжовен език чрез транскрипция на знаци от македонската азбука, които са различни от тези в българската азбука:

  1. Знакът Ј (главна буква), ј (малка буква) се предава чрез буквата Й (й) или чрез буквени съчетания, в зависимост от позицията му в думата:
    • в началото на думата и пред е, чрез буквата Й (й): например ЈеронимЙероним и т.н.
    • в края на думата след и, чрез буквата Й (й): МетодијМетодий и т.н.
    • между две гласни, от която втората е а или между съгласна и гласната а, чрез съчетание от първата гласна или съгласна и буквата я, например: БојанБоян, МаријаМария, ИлијаИлия, БилјанаБиляна, ЛилјанаЛиляна и т.н.
    • между две гласни, от която втората е о, чрез буквата Й (й): МаријоМарийо и т.н.
  2. Знакът Ќ (главна буква), ќ (малка буква) (вариант на палатално к) се предава чрез:
    • буква К (к) в някои позиции на думата, например БожиќБожик, ЌемалКемал и т.н.
    • съчетанието на буквите Ќ + а се предава чрез съчетанието кя, например: ЌаевскаКяевска и т.н.
    • съчетанието на буквите Ќ + у се предава чрез съчетанието кю, например: Ќустендил – Кюстендил и т.н.
    • съчетанието на буквите Ќ + о се предава чрез съчетанието кьо
  3. Знакът Ѓ (главна буква), ѓ (малка буква) (вариант на палатално г) се предава чрез:
    • буква Г (г) в някои позиции на думата, например ЃерасимоваГерасимова, АнѓелинаАнгелина и т.н.
    • съчетанието на буквите Ѓ + о се предава чрез съчетанието гьо, например: ЃорчеГьорче и т.н.
    • съчетанието на буквите Ѓ + а се предава чрез съчетанието гя, например: ЃаковоГяково и т.н.
    • съчетанието на буквите Ѓ + у се предава чрез съчетанието гю, например: ЃуровскиГюровски и т.н.
    • при предаване на имена като Ѓорѓи, Ѓорѓија и т.н. се запазва приетото изписване на български: Георги, Георгия и т.н.
  4. Знакът Ѕ (главна буква), ѕ (малка буква) се среща в ограничен брой случаи и най-точно се предава чрез буквеното съчетание дз, например: ЅакаДзака, ЅанаДзана, ЅоѕеДзодзе и т.н.
  5. Знакът Љ (главна буква), љ (малка буква) означава меко л, като мекостта, в зависимост от позицията в думата, се предава по следния начин:
    • пред гласна а, чрез буква я, например: КаљаКаля и т.н.
    • пред гласна о, чрез буквено съчетание ьо, например: ИљоИльо, ДељоДельо и т.н.
    • пред гласна у, чрез буква ю, например: ЉубеЛюбе, ЉупчеЛюбче и т.н.
    • пред съгласна мекостта не се отбелязва и на български се предава с л: ИљкаИлка и т.н.
  6. Знакът Њ (главна буква), њ (малка буква) означава меко н, като мекостта, в зависимост от позицията в думата, се предава по правилата за предаване на знака љ, например: ПчињаПчиня, ГањоГаньо, ПањкоПанко и т.н.
  7. Знакът Џ (главна буква), џ (малка буква) се среща в ограничен брой случаи и най-точно се предава чрез буквеното съчетание дж, например: ЧекреџиЧекреджи, КантранџискиКатранджийски и т.н.

Забележки[редактиране | редактиране на кода]

  • Не всички примери по-горе са взети от цитираното писмо, а са потърсени по-подходящи.
  • В горните правила не са посочени някои случаи, като например предаване на буквеното съчетание ју с ю, например ЈугославкаЮгославка и т.н.
  • За мъжкото име МаријоМарийо е необходимо да се отбележи, че на български се пише Марио.

Правила за транслитерация[редактиране | редактиране на кода]

В споменатото писмо се препоръчва за предаване на македонски имена с българската графична система да се използват и възможностите на транслитерацията, особено при предаване на лични имена в официални документи, например паспорти. Основните принципи за транслитерация са публикувани в Държавен вестник, бр. 33 от 1999 и бр. 14 от 2000.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Писмо № КОА – 04-09-5/ 11 май 2005 г. на Дирекция „Консулски отношения“ към МВнР до преводачите, извършващи официални преводи
  • Писмо № 461 от 4 ноември 2003 г. на Института за български език към БАН
     Портал „Македония“         Портал „Македония