Направо към съдържанието

Теодор-Петър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Петър IV)
Теодор-Петър
български цар
Петър (център) и Асен (дясно)
Петър (център) и Асен (дясно)

Роден
неизв.
Починал
1197 г.
Управление
Период11851197
Коронация1185 г.
Търново
НаследникКалоян
Герб
Семейство
РодАсеневци
Братя/сестриИван Асен I
Калоян
Теодор-Петър в Общомедия

Пѐтър (Петър IV, Теодор-Петър, Славопетър, Калопетър), роден Теодо̀р, е цар на България от 1185 до 1197 година. Заедно с по-малкия си брат Асен вдига въстание срещу Византийската империя през 1185 г., което завършва с възстановяването на българската държава.

Рожденото му име е Теодор, ромейски историци го споменават обикновено като Петър, един от тях и като Славопетър, а в някои западни хроники се среща и като Калопетър.[1][2] Няма сведения за живота му преди началото на въстанието.[2]

През есента на 1185 г. в Търново Теодор е коронясан за цар на българите и приема името Петър, за да подчертае приемствеността с Първото българско царство и цар Петър I, първия български владетел, на когото Византийската империя официално признава царската титла.[1][3]

Заедно със своя брат Иван Асен успява да възстанови българската държава след 170-годишно Византийско владичество над българските земи.

Въстание на Асен и Петър (1185 – 1187)

[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално въстанието на Асен и Петър се насочва към Преслав с цел градът да бъде обявен за столица, но българските войски не успяват да го превземат и за столица е обявен Търновград. След няколко неуспешни опита на император Исаак II Ангел да потуши въстанието, самият василевс предприема поход в Северна България и така принуждава Асеневци да отстъпят.

След този успех василевсът се оттегля в Цариград, но когато Асеневци се завръщат с кумански наемници въстанието избухва с нова сила. Последва нов неуспешен византийски поход през 1187 г., който стига до София, но василевът е принуден да се оттегли, поради настъпилата зима.

Предполагаема монета на Теодор-Петър или Иван Асен I

През пролетта на 1188 г.[4] Исаак II Ангел обсажда силната крепост Ловеч и пленява съпругата на Иван I Асен – царица Елена. След тримесечна безплодна обсада Византия бива принудена да сключи примирие с българите, с което на практика признава възстановяването на Българското царство. Като гаранция за мира в Цариград е изпратен по-малкият брат на Асеневци – Йоаница (Калоян).

Съвременен паметник на Асеневци

В много от документите името на Петър се среща заедно с това на брат му Асен. Някои от византийските хроники сочат, че Петър управлява до 1190 г., въпреки че неговото управление продължава до 1197 г. През 1190 г. основната власт попада в ръцете на по-малкия брат на Петър – Иван Асен I, но титлата на Петър е запазена. Иван I Асен убит при заговор през 1196 г. и Търновград е завладян от заговорниците. Петър събира голяма армия, връща си столицата и отново поема властта. Убит е през 1197 г.

Петър IV или Петър II

[редактиране | редактиране на кода]

Дълги години има спорове дали е правилно да се нарича Петър IV или Петър II. Поддръжниците на първото смятат, че Делян, оглавил въстание против византийската власт, е обявен за цар Петър II и че Константин Бодин, оглавил друго въстание, е цар Петър III. Тези, които не признават Делян и Константин за царе, заключват, че Теодор-Петър е цар Петър II. Но това е погрешно.

  1. а б Андреев; Лазаров; Павлов 1994, стр. 310.
  2. а б Божилов 1994, стр. 40.
  3. Божилов 1994, стр. 28.
  4. Ив. Божилов, Васил Гюзелев, ИСтория на България в 3 тома, 1 том VII-XIV в. глава 3 – Първите стъпки на възобновеното царство. Иван I Асен (1186 – 1196)
  • Андреев, Йордан; Лазаров, Иван; Павлов, Пламен (1994). Кой кой е в средновековна България. София: „Просвета“. ISBN 954-01-0476-9
  • Божилов, Иван (1994). Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). София: Издателство на БАН „Марин Дринов“. ISBN 954-430-264-6
  • Златарски, Васил, „История на българската държава през Средните векове.“ Т.3.: „Второ българско царство. България при Асеновци (1187 – 1280)“, С. 1940, 2 изд.: С. 1971 – 72.
  • Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-10079-8.
  • Павлов, Пламен. Забравени и неразбрани. София, „Сиела“, 2010.
  • Лазаров, Ив. Петър и Асен. Бележити българи (отг.ред. и съст. Пл. Павлов), т. ІІІ. С., 2012.
Иван Асен I
1483. Герб на императора на България, Общ гербовник, Констанцки кодекс, Конрад фон Грюненберг
1483. Герб на императора на България, Общ гербовник, Констанцки кодекс, Конрад фон Грюненберг
цар на България (1196 – 1197)
Калоян