Международна реакция на декларацията за независимост на Косово

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Косово обявява своята независимост от Република Сърбия на 17 февруари 2008 г. Тогава се прокламира Република Косово. Администрациата на Косово изразява молба до всички световни правителства да признаят новата държава. Сърбия заплашва да преустанови дипломатическите си отношения с всяка държава която признае Косово. На 28 февруари 2008 г. Германия е първата държава, която съобщава, че ще признае Косово и ще направи своя офис в Прищина посолство. Шведският министър на външните работи е първият чуждестранен министър, който посещава Косово на 8 март 2008 г. 111 от 193 страни-членки на ООН са признали Косово, както и 22 от 27 членки на ЕС.

Държави, признали Косово като суверенна територия[редактиране | редактиране на кода]

  Косово
  Държави, които официално признават Косово за независимо.
  Държави, които са заявили, че възнамеряват официално да признаят независимост на Косово.
  Държави с неопределени, неясни или двусмислени позиции.
  Държави, които са изразили несъгласие с едностранни ходове или са изразили желание за по-нататъшни преговори.
  Държави, които са заявили, че не признават Косово за независимо.
  Държави без позиция в момента.
Списък на държавите, признали косовската независимост, подредени по датата на признаване.
№ Държава Дата на признаване Бележки
1  Афганистан 18 февруари 2008 г. първата държава, която признава Косово по Гринуичко време.
2  Коста Рика по местно време първа признава Косово, непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН.
3  Албания има посолство в Прищина, първата от съседните на Косово страни, която признава суверинитета.
4  Франция първият член на ЕС, който признава суверинитета.
5  Турция
6  САЩ
7  Великобритания
8  Австралия 19 февруари 2008 г.
9  Сенегал
10  Латвия 20 февруари 2008 г.
11  Германия
12  Естония 21 февруари 2008 г.
13  Италия
14  Дания
15  Люксембург
16  Перу 22 февруари 2008 г.
17  Белгия 24 февруари 2008 г.
18  Полша 26 февруари 2008 г.
19  Швейцария 27 февруари 2008 г.
20  Австрия 28 февруари 2008 г.
21  Ирландия 29 февруари 2008 г.
22  Швеция 4 март 2008 г.
23  Нидерландия
24  Исландия 5 март 2008 г.
25  Словения председател на Съвета на ЕС в момента на признаване.
26  Финландия 7 март 2008 г.
27  Япония 18 март 2008 г.
28  Канада
29  Монако 19 март 2008 г.
30  Унгария
31  Хърватия непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН.
32  България 20 март 2008 г.
33  Лихтенщайн 25 март 2008 г.
34  Норвегия 28 март 2008 г.
35  Южна Корея
36  Маршалови острови 17 април 2008 г.
37  Буркина Фасо 24 април 2008 г. непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН
38  Литва 6 май 2008 г.
39  Сан Марино 11 май 2008 г.
40  Чехия[1] 21 май 2008 г.
41  Либерия 30 май 2008 г.
42  Сиера Леоне 13 юни 2008 г.
43  Колумбия 6 август 2008 г.
44  Белиз 7 август 2008 г.
45  Малта 21 август 2008 г.
46  Самоа 15 септември 2008 г.
47  Португалия 7 октомври 2008 г.
48  Черна гора 9 октомври 2008 г.
49  Македония[2]
50  ОАЕ 14 октомври 2008 г.
51  Малайзия 31 октомври 2008 г.
52  Микронезия 5 декември 2008 г.
53  Панама 16 януари 2009 г.
54  Малдиви 19 февруари 2009 г.
55  Палау 9 март 2009 г.
56  Гамбия 7 април 2009 г.
57  Саудитска Арабия 20 април 2009 г.
58  Коморски острови 14 май 2009 г.
59  Бахрейн 19 май 2009 г.
60  Йордания 7 юли 2009 г.
61  Доминикана 10 юли 2009 г.
62  Нова Зеландия 9 ноември 2009 г.
63  Малави 17 декември 2009 г.
64  Мавритания 12 януари 2010 г.
65  Есватини 12 април 2010 г.
66  Вануату 28 април 2010 г.
67  Джибути 8 май 2010 г.
68  Сомалия 19 май 2010 г.
69  Хондурас 3 септември 2010 г.
70  Кирибати 21 октомври 2010 г.
71  Тувалу 18 ноември 2010 г.
72  Катар 4 януари 2011 г.
73  Гвинея-Бисау 10 януари 2011 г.
74  Оман 4 февруари 2011 г.
75  Андора 8 юни 2011 г.
76  ЦАР 22 юли 2011 г.
77  Нигер 16 август 2011 г.
78  Гвинея
79  Бенин 18 август 2011 г.
80  Сейнт Лусия 19 август 2011 г.
81  Габон 9 септември 2011 г.
82  Нигерия 13 септември 2011 г.
83  Кот д'Ивоар 21 септември 2011 г.
84  Кувейт 11 октомври 2011 г.
85  Уганда 5 декември 2011 г.
86  Сао Томе и Принсипи 30 декември 2011 г.
87  Гана 23 ануари 2012 г.
88  Хаити 10 февруари 2012 г.
89  Бруней 25 април 2012 г.
90  Чад 1 юни 2012 г.
91 Flag of Papua New Guinea.svg Папуа Нова Гвинея 3 октомври 2012 г.
92  Източен Тимор 9 ноември 2012 г.
93  Бурунди 11 ноември 2012 г.
94  Сейнт Китс и Невис 15 ноември 2012 г.
95  Фиджи 19 ноември 2012 г.
96  Доминика 10 декември 2012 г.
97  Пакистан 24 декември 2012 г.
98 Flag of Guyana.svg Гвиана 16 март 2013 г.
99  Танзания 30 май 2013 г.
100  Йемен 11 юни 2013 г.
101  Египет 26 юни 2013 г.
102  Салвадор 29 юни 2013
103  Тайланд 24 септември 2013 г.
104  Гренада 25 септември 2013 г.
105  Либия
106  Тонга 15 януари 2014 г.
107  Лесото 11 февруари 2014 г.
108  Того 2 юли 2014 г.
109 Flag of the Solomon Islands.svg Соломонови острови 13 август 2014 г.
110  Антигуа и Барбуда 20 май 2015 г.
111  Суринам 22 юли 2016 г.
112  Сингапур 1 декември 2016 г.
113  Бангладеш 27 февруари 2017 г.
114  Барбадос 15 февруари 2018 г.
115  Израел[3] 4 септември 2020 г.

Страни, които се противопоставят на независимостта[редактиране | редактиране на кода]

Китай, който е член на Съвета за сигурност на ООН, апелира за продължаване на преговорите и не планира признаване на Косово. Гърция, член на ЕС, иска да се продължи търсенето на консенсус и изчаква реакцията на международната общност. Тя признава Косовските паспорти. Индия, Бразилия и други страни изчакват, докато не се произнесе ООН. Редица територии с неизяснен статут признават Косово като независима държава – Западна Сахара, Северен Кипър, Тайван и др. Много страни, сред които съседните на Сърбия Балкански страни, се опасяват от възможността Косово да повлече след себе си други прояви на сепаратизъм с цел независимост.

  • Поради непризнаването от страна на Русия и Китай ООН не признава Косово за независима територия.
  • Страните от ЕС и от НАТО нямат обща позиция по въпроса.
  • Генералният секретар на Организацията на Ислямската конференция изразява солидарност с Косово, но всяка страна сама преценява ситуацията.
  • Спортните организации чакат общо решение на ООН.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ www.mzv.cz
  2. ↑ Македонија го призна Косово. // Македонска Информативна Агенција, 2008. Посетен на 10 октомври 2008. Архив на оригинала от 2012-01-14 в Wayback Machine.
  3. ↑ N1 Belgrade. Israeli envoy to Serbia: We recognised Kosovo on September 4; not an issue any. // 21.09.2020.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Международна_реакция_на_декларацията_за_независимост_на_Косово&oldid=11547605“.