Международна реакция на декларацията за независимост на Косово
 | Тази статия или раздел от статията има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. |
Косово обявява своята независимост от Република Сърбия на 17 февруари 2008 г. Тогава се прокламира Република Косово. Администрациата на Косово изразява молба до всички световни правителства да признаят новата държава. Сърбия заплашва да преустанови дипломатическите си отношения с всяка държава която признае Косово. На 28 февруари 2008 г. Германия е първата държава, която съобщава, че ще признае Косово и ще направи своя офис в Прищина посолство. Шведският министър на външните работи е първият чуждестранен министър, който посещава Косово на 8 март 2008 г. 111 от 193 страни-членки на ООН са признали Косово, както и 22 от 27 членки на ЕС.
Държави, признали Косово като суверенна територия[редактиране | редактиране на кода]
18 февруари 2008
- 1
Афганистан – първата държава, която признава Косово по Гринуичко време; - 2
Коста Рика – по местно време първа признава Косово, по това време е непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН; - 3
Албания – има посолство в Прищина, първата от съседните на Косово страни, която признава суверинитета - 4
Франция12 – първият член на ЕС, който признава суверинитета - 5
Турция2 - 6
САЩ2 - 7
Великобритания12
19 февруари 2008
20 февруари 2008
21 февруари 2008
- 12
Естония12 - 13
Италия12 - 14
Дания12 - 15
Люксембург12
22 февруари 2008
- 16
Перу
24 февруари 2008
- 17
Белгия12
26 февруари 2008
- 18
Полша12
27 февруари 2008
- 19
Швейцария
28 февруари 2008
- 20
Австрия1
29 февруари 2008
- 21
Ирландия1
4 март 2008
- 22
Швеция1 - 23
Нидерландия12
5 март 2008
7 март 2008
- 26
Финландия1
18 март 2008
19 март 2008
20 март 2008
- 32
България12
25 март 2008
- 33
Лихтенщайн
28 март 2008
- 34
Норвегия2 - 35
Южна Корея
17 април 2008
24 април 2008
- 37
Буркина Фасо – непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН
6 май 2008
- 38
Литва12
11 май 2008
- 39
Сан Марино
21 май 2008
30 май 2008
- 41
Либерия
13 юни 2008
- 42
Сиера Леоне
6 август 2008
- 43
Колумбия
7 август 2008
- 44
Белиз
21 август 2008
- 45
Малта1
15 септември 2008
- 46
Самоа
7 октомври 2008
- 47
Португалия12
9 октомври 2008
- 48
Черна гора - 49
Северна Македония [2]
14 октомври 2008
31 октомври 2008
- 51
Малайзия
5 декември 2008
- 52
Микронезия
16 януари 2009
- 53
Панама
19 февруари 2009
- 54
Малдиви
9 март 2009
- 55
Палау
7 април 2009
- 56
Гамбия
20 април 2009
14 май 2009
19 май 2009
- 59
Бахрейн
7 юли 2009
- 60
Йордания
10 юли 2009
9 ноември 2009
17 декември 2009
- 63
Малави
12 януари 2010
- 64
Мавритания
12 април 2010
- 65
Есватини
28 април 2010
- 66
Вануату
8 май 2010
- 67
Джибути
19 май 2010
- 68
Сомалия
3 септември 2010
- 69
Хондурас
21 октомври 2010
- 70
Кирибати
18 ноември 2010
- 71
Тувалу
4 януари 2011
- 72
Катар
10 януари 2011
- 73
Гвинея-Бисау
4 февруари 2011
- 74
Оман
8 юни 2011
- 75
Андора
22 юли 2011
16 август 2011
18 август 2011
- 79
Бенин
19 август 2011
- 80
Сейнт Лусия
9 септември 2011
- 81
Габон
13 септември 2011
- 82
Нигерия
21 септември 2011
- 83
Кот д'Ивоар
11 октомври 2011
- 84
Кувейт
5 декември 2011
- 85
Уганда
30 декември 2011
23 януари 2012
- 87
Гана
10 февруари 2012
- 88
Хаити
25 април 2012
- 89
Бруней
1 юни 2012
- 90
Чад
3 октомври 2012
9 ноември 2012
11 ноември 2012
- 93
Бурунди
15 ноември 2012
19 ноември 2012
- 95
Фиджи
10 декември 2012
- 96
Доминика
24 декември 2012
- 97
Пакистан
16 март 2013
- 98
Гвиана
30 май 2013
- 99
Танзания
11 юни 2013
- 100
Йемен
26 юни 2013
- 101
Египет
29 юни 2013
- 102
Салвадор
24 септември 2013
- 103
Тайланд
25 септември 2013
15 януари 2014
- 106
Тонга
11 февруари 2014
- 107
Лесото
2 юли 2014
- 108
Того
13 август 2014
20 май 2015
22 юли 2016
- 111
Суринам
1 декември 2016
- 112
Сингапур
27 февруари 2017
- 113
Бангладеш
15 февруари 2018
- 114
Барбадос
4 септември 2020
Страни, които се противопоставят на независимостта[редактиране | редактиране на кода]
Азербайджан
Алжир
Ангола
Аржентина
Беларус
Боливия
Венецуела
Виетнам
Грузия
Испания – член на ЕС.
Казахстан
Кипър – член на ЕС
Киргизстан
Куба
Лаос
Молдова
Румъния – член на ЕС, съседна на Сърбия.
Русия – постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, с право на вето
Словакия – член на ЕС. Признава Косовските паспорти
Сърбия Признава Косовските паспорти
Таджикистан
Украйна
Шри Ланка
Китай, който е член на Съвета за сигурност на ООН, апелира за продължаване на преговорите и не планира признаване на Косово. Гърция, член на ЕС, иска да се продължи търсенето на консенсус и изчаква реакцията на международната общност. Тя признава Косовските паспорти. Индия, Бразилия и други страни изчакват, докато не се произнесе ООН. Редица територии с неизяснен статут признават Косово като независима държава – Западна Сахара, Северен Кипър, Тайван и др. Много страни, сред които съседните на Сърбия Балкански страни, се опасяват от възможността Косово да повлече след себе си други прояви на сепаратизъм с цел независимост.
- Поради непризнаването от страна на Русия и Китай ООН не признава Косово за независима територия.
- Страните от ЕС и от НАТО нямат обща позиция по въпроса.
- Генералният секретар на Организацията на Ислямската конференция изразява солидарност с Косово, но всяка страна сама преценява ситуацията.
- Спортните организации чакат общо решение на ООН.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.mzv.cz
- ↑ Македонија го призна Косово. // Македонска Информативна Агенција, 2008. Посетен на 10 октомври 2008. Архив на оригинала от 2012-01-14 в Wayback Machine.
- ↑ N1 Belgrade. Israeli envoy to Serbia: We recognised Kosovo on September 4; not an issue any. // 21.09.2020.